Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „ЕМКО“ ООД, гр. С., представлявано от управителя М. Р., подадена чрез адв. С. С. от Софийска адвокатска колегия, против решение № 207/13.01.2021 г., постановено по адм. д. № 3029/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена исковата молба на дружеството за прогласяване на нищожност на решение № 800/21.01.2019 г. по адм. д. № 13807/2018 г. постановено от Върховен административен съд – Петчленен състав на Първа колегия.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в решението, чиято нищожност иска да се прогласи, съдът излязъл извън предоставената му по закон компетентност. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че диспозитивът на решението, чието прогласяване за нищожно се иска, е изцяло съобразен с правомощията на съда съгласно чл.172, ал. 2 и чл. 173, ал.2, предл. „второ“ от АПК. В тази връзка развива съображения, че в изпълнение на решението на Върховния административен съд – Петчленен състав на Първа колегия, Комисията за защита на конкуренцията е образувала преписка и е приела Решение №169/04.09.2019 г. за задълбочено проучване по чл. 82, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/, което води до извод, че съдът е осъществил контрол в нарушение на общите правила на АПК. Счита, че правомощията на Върховния административен съд е да осъществи контрол на решенията на КЗК като индивидуални административни актове е само за законосъобразност, не и по отношение на тяхната целесъобразност. Твърди, че с процесното решение на Върховния административен съд след като е задължил административният орган да вземе решение по 83,...