Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение № 459 от 28.01.2021 г., постановено по адм. д. № 5660/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – С. В., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град отменя решение № 26 по Протокол № 6, т.26 от 23.01.2020 г. на Столичен общински съвет (СОС), с което е одобрен проект за подробен устройствен план – изменение на план за регулация на кв.15, м. „в. з. Киноцентъра – 3-та част - разширение“, в който попада УПИ ХVІ-1162 – „за обществено обслужване“, район „Витоша“ и част от кв. 111, м. „Манастирски ливади – изток“, район „Триадица“ за регулационно регламентиране на местата за разполагане на съоръжение за преминаване на пешеходци над Софийски околовръстен път (СОП) и свързаното с това изменение на плана за улична регулация от о. т. 2а до о. т. 3 (южно локално платно на СОП) и от о. т.391 до о. т. 496 (северно локално платно на СОП).
За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, но при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на задание по смисъла на чл. 125, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, каквото по делото не е представено. Приема, че промяната на границите на веднъж урегулирани имоти е допустима само при условията на чл.15 ЗУТ, като жалбоподателят, чийто имот е засегнат от изменението на ПР, поради навлизане на южната стъпка на пасарелката, не е дал съгласие за изменение на границите на имота му. Съдът констатира, че одобреното с оспореното решение изменение на ПУП е извършено без наличието на предварителен договор с В. за прехвърляне на собственост, съгласно изискването на чл. 15, ал.3 ЗУТ, поради което прави заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че изменението на ПР ще доведе до изменение и на застрояването без това да е посочено в административния акт като има несъответствие между обстоятелствената и разпоредителната част на същия и обосновава извод, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, което е основание за отмяна на решението по чл. 146, т.2 АПК. Приема, позовавайки се на заключението на вещото лице, че е налице нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и одобреното изменение на ПР не е целесъобразно, тъй като не са изследвани релефа на проектираната територия в хоризонтално и вертикално отношение както и не са съобразени данни от действащи планове за вертикално планиране и прави извод, че административният орган е нарушил задължението си да обсъди и други варианти, които са по-благоприятни за засегнатия жалбоподател, поради което прави заключение за незаконосъобразност на решението на СОС в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на задание по смисъла на чл. 125, ал. 1 и 2 ЗУТ. В случая със заповед на компетентния орган се разрешава служебно да се изработи проект за изменение на действащ ПУП, като актът е аналогичен на този по чл.124а, ал.2, ал.3 и ал.4 вр. ал.5 ЗУТ. Разликата е в това, че при процедиране на първоначален план, искането се придружава от задание по чл.125 ЗУТ, а при плана за изменение е нужна скица с предложение за изменението на плана. Ето защо направения от съда извод в обратния смисъл е незаконосъобразен.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая е приложим чл. 15, ал. 3 ЗУТ. В тази норма е регламентирана частна хипотеза на плана за изменение на ПУП по чл. 134, ал.2, т.6 ЗУТ - изменение на действащия ПУП в обхват поне на два имота, така че да се променят техните граници по съгласие на собствениците им. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ и в случая не е налице хипатезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в решението на СОС и предхождащата го заповед, издадена на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ са изложени мотиви, относими и към застрояването, като с административния акт се променят и предвижданията на действащия ПУП - ПЗ. Мотиви в тази насока и в двата акта не са изложени, а фактът дали изменението на ПР се отразява на действащия ПЗ е спорен по делото и не е изяснен с допустимите доказателствани средства.
Изводите на съда за нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ са направени без да се обсъдят събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на заключението на приетата по делото съдебно експертиза, която е оспорена от ответната страна.
При постановяване на решението са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът дава указания на страните и разпределя доказателствената тежест, но това е направено формално, без да се съобразят доводите на страните и конкретните обстоятелства, за които същите следва да ангажират доказателства. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, но поставените от съда въпроси са правни и на тях отговор дължи съдът, а не вещото лице. Съдът в зависимост от предмета на оспорване и характера на административния акт следва да определи дали жалбоподателя е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУТ, като в случая правилно съдът приема, че С. В. има правен интерес от оспорването. Поставеният от съда въпрос, а именно осъществени ли са фактическите основания, посочени в мотивната част на решението на СОС в оспорената част, съответстват ли параметрите на одобрените с процесното решение планове на изискуемите съобразно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, на ЗУЗСО и на ОУП на Столична община са правни въпроси, на които отговор следва да даде съда съобразно събраните по делото доказателства. Съдът изгражда своите решаващи изводи въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което е оспорено от ответника, като неправилно не е назначена нова експертиза със задачи относими към изясняване на релевантните за спора факти с оглед твърденията на страните. Посочените нарушения са съществени и са довели до неизясняване на делото от фактическа страна, което е основание за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, в т. ч. и като използва специални знания, установяващи зоните според ОУП на гр. С., в които попада процедираното изменение на ПР с оглед, определения предмет на спора и какви са допустимите дейности в тях; приетото изменение на ПР засяга ли действащия план за застрояване и по какъв начин; съществува ли друга по-благоприятна възможност за процедиране на процесния ПУП.
С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 459 от 28.01.2021 г., постановено по адм. д. № 5660/2020 г. по описа на Административен съд София - град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.