Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Б. срещу решение № 61 от 06.01.2021 г. по административно дело № 4642/2020 г. на Административен съд София – град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповеди № 2183/30.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с която е прекратено служебното му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ (ДНУ), наложено със заповед № ЗЦУ-531/24.04.2020 г., също издадена от Изпълнителния директор на НАП. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на всички отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като незаконосъобразна. Подробни доводи са изложени относно постановяване на заповедите в нарушение на анти дискриминационното законодателство във връзка със заболяване, от което страда, което според него при действието на норми от позитивното право на Р. Б, на правото на Европейския съюзи и международни актове му осигурява закрила при уволнение, като са наведени доводи и за неравно третиране.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор я оспорва и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно.
Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
АССг изяснява релевантните за спора факти, като въз основа на събраните в хода на производството доказателства приема за установено, че Б. е осъществил нарушенията на служебната дисциплина, описани в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. По отношение на установеното от фактическа страна в решението относно извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на касационния жалбодател липсват твърдения за неправилност на изводите на съда в касационната жалба, а при извършената от настоящата инстанция служебна и по повод на тази жалба проверка за законосъобразност на решението на АССг се констатира, че същите са правилни и обосновани, като изцяло базирани на събраните в хода на дисциплинарното и съдебното производство доказателства.
Спорът между страните е относно законосъобразността на уволнението на служителя, с оглед на твърденията му, че същият страда от заболяване, осигуряваща му закрила при уволнение, при спазване на принципа за равно третиране.
Настоящият състав намира, че така наведеният довод е неоснователен.
В разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е предвидена закрила при прекратяване на служебното правоотношение единствено на служителки, които ползват отпуск за бременност и раждане в случаите на закриване на администрацията, а в случаите на съкращаване на заеманата длъжност закрила е предоставена на служителки, които са бременни или в напреднал етап на лечение ин-витро. Т.е. в случаите на дисциплинарно уволнение на служител, при прекратяване на служебното му правоотношение законодателят не е предвидил закрила на нито една категория държавни служители.
За разлика от ЗДСл в Кодекса на труда (КТ) е предвидена по-широка закрила, като в чл. 333 е предвидено, че уволнение в случаите на закриване на част от предприятието или при съкращаване на щата; при липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях, както и в случаите на дисциплинарно уволнение работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай посочените категории работници и служители, в които по т. 3 са посочени и тези, боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. [заболяване] - заболяването, от което касационният жалбодател твърди, че страда е една този болести, като посочено в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Същевременно, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че цитираната разпоредба изрично предвижда закрила на лицата с това заболяване, единствено в случаи на частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни предприятието. При това следва извод, че законодателят е предвидил различен режим на защита при уволнение на лицата, упражняващи правото си на труд по служебно правоотношение и на тези по трудово правоотношение, като за последните е предвидена по-широка закрила.
Настоящият състав споделя становището, че закрилата при прекратяване на служебно правоотношение следва да бъде аналогична с тази, предвидена за работниците и служителите по трудово правоотношение при спазване на нормативно установената забрана за дискриминация и приложимите разпоредби по чл. чл. 4, 18, 20, 21 и 26 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), както и в нормите на Правото на Европейския съюз и тези на международните актове в тази област, но при отчитане на конкретните особености в приложимата правна уредба. Макар в посочената Наредба да не е предвидена закрила на лицата, страдащи от определени заболявания, в случаите на дисциплинарно уволнение, доколкото такава закрила е предвидена в КТ настоящият състав счита, че при спазване на принципа за недискриминация при упражняване на правото на труд, такава закрила следва да бъде приложима и в случаите на налагане на ДНУ по ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
В конкретния случай от доказателствата по делото не е установено по реда и начина, указан в цитираната Наредба, че Б. е страдал към момента на налагане на ДНУ и прекратяване на служебното му правоотношение от заболяването [заболяване] с нарочен документ, липсва и решение на трудово - експертна лекарска комисия (ТЕЛК), в което да е посочена болестта, от която страда служителят, и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.
По делото са представени около 30 броя копия от извършени кръвни изследвания на Б. през периода от 2005 до 2019 г., в които са отразени резултатите от тях, включително и нивото на кръвната му захар, но от съдържанието им не може да бъде установено по указания по-горе начин имал ли е служителят конкретно заболяване, а отделно от това в почти всички посочени документи е посочено, че същите не представляват диагноза, а са основание за такава. Представени са и 4 броя копия от амбулаторни листове, като в първия от тях на л. 123 от делото с нечетлива дата, не е посочена диагноза [диагноза], а останалите три на л. 131 – 133, в които е посочено, че Б. страда от [заболяване] са от проведени прегледи на 30.09.2020 и 05.10.2020 г. – след издаване на обжалваните от Б. заповеди, съответно на 24.04.2020 г. и съответно на 30.04.2020 г. и следователно не обосновават извод за налично заболяване, към момента на издаването им, осигуряващо му право на закрила при уволнение.
По делото липсват и доказателства служителят да е уведомил своевременно органа по назначението, който е издател на обжалваните заповеди, по начина и реда, указани в Наредбата, че страда от заболяване, посочено в него и осигуряваща му закрила от уволнение, за да може същият да се съобрази с този факт.
При тези факти настоящият състав намира, че в случая, при липсата на категорични доказателства служителят да е бил болен от болест, поставяща го в кръга на лицата, за които е предвидена закрила при уволнение към момента на постановяване на обжалваните от него заповеди, тази закрила е неприложима, а наведените доводи в касационната жалба, принципно основателни са неотносими в конкретния случай.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 06.01.2021 г. по административно дело № 4642/2020 г. на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА В. Б., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.