Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Варна срещу решение № 1918/18.12.2020г. на Административен съд Варна по адм. дело № 2415/2020г. С него се отменя заповед № РД-11-564/4/9.10.2020г. на директора на РЗОК Варнаq с която на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020-2022г. за МД на "У. С. М" ЕАД гр. В. е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, представляващия У. С. М ЕАД Варна чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружестовото срещу издадената заповед на директора на РЗОК Варна за налагане на финансови санкции в размер на 200 лева. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че при проверка по жалба на Ж. Т. ЗОЛ относно доплащане от нея на болничен престой по КП в периода от 19.07.2020г. - 21.07.2020г. в УМБАЛ С. М" ЕАД Варна се констатира хоспитализация по спешност в ЛЗ на 19.07.2020г. оказана й е болнична помощ по КП и на 21.07.2020г. и пациентката е изписана предсрочно по нейно желание като са извършени процедурите по КП, но не е спазен болничния престой. Това обстоятелство е обусловило отчитане и заплащане на част от дейността по КП, като лечебното заведение изискало и получило от ЗОЛ заплащане на разликата между платеното от НЗОК част от болнично лечение и пълния му размер, като пациентката е била информирана преди постъпването за възможносто настъпване на тези последици.

Така описаната фактическа обстановака е квалифицирана от административния орган като нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за медицински дейности - доплащане от здравно осигурено лице за дейност, платена от НЗОК. В случая са приложими разпоредбите на чл. 338, ал. 1 НРД МД за 2020-2022г., чл. 352, ал. 1, т. 3, чл. 354, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 НРД МД 2020-2022г. и § 1, т. 2 от ДР на НРД за МД за 2020г.-2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от ЗОЛ за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр в които изрично е посочено. Действията са квалифицирани като нарушение за което е наложена санкцията с обжалваната заповед. Съдът е извел правни изводи за несъставомерност на действията и отменил заповедта като е приел, че няма дублирано заплащане на дейност, заплатена от НЗОК, а се заплаща частта която не се заплаща от НЗОК. При тези правни изводи е прието, че няма нарушение по чл. 30 НРД МД 2020-2022г, поради което отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

При безспорна фактическа обстановка съдът е извел необосновани правни изводи. Правилно са издирени и приложени материалните норми на НРД за МД за 2020г. - 2022г. от административния орган - директорът на РЗОК Варна. Фактическия състав на нарушение по чл. 30 т. 5 НРД МД 2020 - 2022г. е налице. Предвидено е да не се заплаща от пациента извършена медицинска дейност която се заплаща от НЗОК. Правилата за заплащане на дейност при незавършена хоспитализация по вина и желание на пациента обосновава съгласно правилата на НРД заплащане на по малко от 100% от реално извършените дейности при недостатъчен болничен престой, но не е основание за доплащане на разликата до 100 %, както неправилно приема съдът в обжалваното решение. Дехоспитализацията на пациента е при по малък от предвидения болничен престой, поради което не е налице 100% предвидена по КП извършена болнична дейност. Независимо, че алгоритъмът на КП не може да бъде завършен не по вина на лечебното заведение, а в резултат на волята на пациента, предвидените суми в размер на 80% от дейностите по клиничната пътека нормативно са определени да бъдат достатъчни в такъв случай. Или, налице е заплащане на реално извършена дейност и няма основание за доплащане от пациента. Изводите на съда, че болничната помощ е в повече от заплатената е извън хипотезата на договорните отношения и регулацията по НРД МД за 2020-2022г.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва дабъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото е основателно искането за разноски в размер на 200 лева за двете инстанции, на осноавние чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на осноание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1918/18.12.2020г. на Админисративен съд Варна по адм. дело № 2415/2020г. и на основание чл. 22, ал. 1 АПК ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на представляващия У. С. М ЕАД Варна срещу заповед № РД-11-564/4/9.10.2020г. на директора на РЗОК Варна.

ОСЪЖДА У. С. М Варна ЕАД да заплати в полза на РЗОК Варна разноски в размер на 200/двеста/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.