Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „Димис” ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Д. С., подадена чрез адв. С., срещу Решение № 1513 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1458/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-85-0048156/10.07.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която на дружеството е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – автобус с рег. [рег. номер на МПС], модел „Фолксваген крафтър”, находящ се на изхода за[жк], на кръгово движение, преди бензиностанция „Лукойл”, стопанисван от „Димис” ЕООД и забрана на достъп до него за 20 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б” вр. чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон без оглед и преценка на събраните доказателства– касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съгласно правната доктрина административното нарушение се счита за установено със съставянето на АУАН, т. е. ПАМ като допълнителна мярка не може да се налага самостоятелно, а тя се предхожда от съставяне на АУАН, последван от издаване на НП. Игнориран е факта на липса на АУАН и НП при налагане на мярката. Твърди се, че фирмата осъществява специализиран транспорт на работници и служители, а не извършва обществен превоз под формата на автобусна линия. В ЗПАМ е наложена мярка на МПС с рег. [рег. номер на МПС], а действителност запечатаното МПС е с рег. [рег. номер на МПС], Иска отмяна на решението, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“...