Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници”, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Р., против решение № 307 от 07.01.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 202/2020 г., с което е отменено издадено от него решение с рег. № 32-131687/08.05.2020 г. към MRN 18BG002002Н0015719/29.01.2018 г.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим, тъй като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обръщение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно и не включва качество на изделията, описание на артикулите, състав на материала и пр., което не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките. В тази връзка счита, че митническата стойност на стоките е определена законосъобразно на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. В подкрепа на твърденията си се позовава на решение на СЕС по дело С-291/2015 г. По подробно изложени в жалбата доводи претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - "Симо Ко" ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. Ф” № 26А оспорва касационната жалба като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Ж. по съображения, изложени в писмен отговор, и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. 32-131687/08.05.2020 г. към MRN 18BG002002Н0015719/29.01.2018 г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, §2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по същата декларация, като са определени за довнасяне държавни вземания - мито в размер на 596,53 лв. и ДДС в размер на 825,25 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Административния съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 18BG002002Н0015719/29.01.2018 г. „Симо Ко" ЕООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение, стока № 1: спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси – размер 41-45 - 504 чифта, размер 36-40 – 576 чифта /общо 1080 чифта/; код по ТАРИК 6404199000, 663 кг. нето, декларирана стойност – 5,54 лв./кг. и фактурна стойност 2 152,80 щатски долара.
При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, с писмо от 11.02.2020 г. деклараторът е посочил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издадената фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършения превод по фактурата, приложена към МД.
След анализ на представените документи и обяснения митническите органи са приели, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Предвид липсата на такива допълнителни сведения е прието, че не се потвърждава обстоятелството, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
След извършен анализ в митническата информационна система МИСЗА за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение на сходни стоки със стоката по процесната митническа декларация, митническите органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са значително по - високи от декларираните от „Симо Ко“ ЕООД. Поради това те са счели, че нова митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, §2, б. „б“ от Регламент № 952/2013 г. въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза.
С писмо рег. № 32-46759/11.02.2020 г. от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация.
Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка на представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на стоките не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по - ниска спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. Прието е, че митническата стойност на декларираните стоки следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система "THESEUS" на Joint Research Center (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. Въз основа на тези констатации е отхвърлена декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което е определена нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74, пар. 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В хода на съдебното производство са изготвени и приети първоначална и допълнителна ССчЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като компетентни и безпристрастно изготвени. Вещото лице е установило, че платената цена от дружеството за процесните стоки по представената фактура, приложена към митническа декларация, е в размер на 2 152,80 щатски долара и е платена изцяло на 29.01.2018 г. с нареден валутен превод с референтен № 326838738 с основание на плащането INVOICE SGA171384. Експертът е констатирал, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. В изготвеното допълнително заключение е посочил, че в информационната система на Агенция „Митници“, са налице стоки със същия код по ТАРИК, за които са декларирани по-ниски стойности спрямо декларираната в процесния случай стойност, като е пояснил е, че 119 записа са със средна митническа стойност по-голяма от декларираната, а останалите 113 записа са с еднаква или с по-ниска стойност. Констатирал е, че в същия период има извършен внос на стоки с идентично описание като в процесното ЕАД, но от други вносители. Посочил е 6 МД за внос на стоки със същото описание на стоките, същия код по ТАРИК, внос от Китай, условия на доставка FOB и дати на митническите декларации – 04.10.2017 г., 11.12.2017 г. и 27.01.2018 г. Вещото лице е изчислило средна митническа стойност за чифт по 233 записа – 4.09 лв., а за процесния внос тя е 3.40 лв. за чифт. Приетата от митническите органи митническа стойност е 6.67 лв. за чифт.
За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда, прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод. В тази връзка са изложени мотиви, че изводите на административния орган, че митническата стойност не може да се определи по реда разпоредбата на чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент № 952/2013г. не са мотивирани и подкрепени със съответните доказателства. Решаващият състав се е позовал на заключението по изготвените ССчЕ, съгласно които в приблизително същия период са установени 113 записа в информационната система на А. М, на извършен внос на идентични и сходни стоки с еднаква или по-ниска средна митническа стойност за чифт. Предвид на тези данни, съдът е приел, че след като в процесния период е извършван внос на идентични стоки, органът незаконосъобразно е преминал към определяне на митническата стойност съгласно чл. 74 § 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013г. без да обсъди вноса на тези стоки и да изложи мотиви за това защо счита, че не се касае за идентични стоки. Прието е, че посоченият метод по § 2, б. „б“ е обусловен от невъзможността за определянето й по някои от предходните методи, обоснована с конкретни фактически доводи. В тази връзка е обоснован извод, че при определяне на новата митническа стойност по чл. 74, § 2, б. „б“, не са изложени мотиви защо като база за сравнение следва да бъде взета стойността на посочената от органа 1 бр. ЕАД, при наличие на данни и за други. В обобщение съдът се е мотивирал, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена нова митническа стойност на внесените стоки по вторичния метод, с оглед на което на дружеството незаконосъобразно са определени суми за досъбиране за мито и ДДС.
Решаващият състав е съобразил и заключението по приетата ССчЕ, в частта му, с която е установено, че по представената фактура реално е заплатена цена за доставка на спортни обувки в посочения размер, като преводът на сумата е извършен от банковата сметка на "Симо Ко" ЕООД в "Прокредит банк" ЕАД на 29.12.2017 г., а общата заплатена цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган.
По тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.
Правилно е отграничил спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.
Правилно съдът е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Според мотивите на решението митническият орган обосновава съмненията си и с това, че: 1. Налице са вносове на стоки със същия код по ТАРИК с по-високи стойности според данните от митническата информационна система; 2. Налице е разлика между декларираната цена и средностатистическата митническа стойност, определена на базата на справедливата цена, извлечена от данните в системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК. Други мотиви във връзка със съмненията няма изложени. Не са обсъдени констатираните от вещото лице 115 записа от справката от митническата информационна система, в които митническата стойност за чифт е по-малка или еднаква с процесната. Не са обсъдени данните от системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК за справедлива цена на сходни стоки и не е посочено каква е според митническите органи тази справедлива цена, за да се прецени дали действително е налице драстична разлика между нея и цената на процесните стоки.
Според т. 44 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки - метод, който фигурира в член 30 от Митническия кодекс, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки.
Във връзка с определянето на митническа стойност на стоките по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки митническият орган е съобразил само една МД при наличието на данни за много повече без да изложи мотиви защо приема именно митническата стойност по тази митническа декларация. При това тази митническа декларация не е сред посочените шест митнически декларации от вещото лице.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29 — 31 от Митническия кодекс отм. , съответстващи на чл. 70 и чл. 74 от сега действащия митнически кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност. Митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 70 и 74, пар. 2, б. „а” от Регламент № 952/2013 г. методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага следващия метод /в случая този по чл. 74, пар. 2, б. „б” от Регламент № 952/2013 г. – договорна стойност на сходни стоки/, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи /виж решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, Valsts ieтзmumu dienests, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46 и т. 47/.
В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, пар. 2, буква „а” от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че ся ясни причините, поради които митническият орган преминава към метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, б. „б” за определяне на митническата стойност. Обстоятелството, че в административната преписка се съдържа служебна справка от информационната система МИС3А, без данните в нея да са анализирани, не може да санира порока немотивираност.
Значението на изискването за мотивите според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането на такива към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта.
Допълнителен аргумент за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт е приетото допълнително заключение на ССчЕ, според което средната договорена цена по данните от митническата информационна система е 3.68 лв. за чифт, а средната митническа стойност – 4.09 лв. за чифт, които са малко по-високи от тези по процесната митническа декларация /средна договорена цена 3.29 лв. за чифт и средна митническа стойност – 3.40 лв. за чифт/.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Симо Ко" ЕООД следва да се присъдят разноските за касационното производство, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 396 лв. В проведеното открито съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Т., която не е заявила искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.
Неоснователно е искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ за тълкуване на чл. 141 пар. 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, тъй като митническата стойност в случая не е определена по метода, регламентиран в чл. 141 пар. 3. По отношение на въпроса относно използването на данните от митническата информационна система следва да бъде съобразено отново цитираното по-горе решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, т. 56, според която с оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Доколкото определението за сходни стоки се съдържа в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение 2015/2447 то задължително следва да бъде съобразено при прилагането на чл. 141 от същия регламент и според настоящия съдебен състав посочените норми от регламента не се нуждаят от тълкуване.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307/07.01.2021 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 202/2020 г.
ОСЪЖДА А. М да заплати на "Симо Ко" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. Ф“ № 26а, сумата от 396 /триста деветдесет и шест/ лева, представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.