Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от М. Р. от [населено място], община П., чрез адв. П. И., против Решение № 1914 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д.№ 2132 от 2020 г. по описа на Административен съд – Варна. С него съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя срещу Заповед № ЗД/Д-В-П-ОЗО/30.04.2020 г., издадена от Б. Й., действаща в качеството на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., с която е прекратено настаняването на детето Й. Р. в семейството на неговата баба по бащина линия и то е настанено спешно в приемното семейство на С. С. до произнасяне на съда с решение, съответно по чл.30 и чл.28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане ” – гр. П., в писмен отговор оспорва жалбата, излагайки съображения, че бащата М. Р. не притежава необходимия родителски капацитет и с предприетата мярка за закрила интересите на детето са защитени по най - добрия начин.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по...