Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. К. от гр. С., чрез адв. Ч. срещу решение № 1591 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 1690/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, 21 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ТИ 80515-1 от 08.06.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „МПДТ“ при община Б., потвърден с решение № 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към община Б., с който въз основа на декларация № 31086/19.08.1998 г. за периода 2015 г. – 2019 г. на лицето са определени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в общ размер на 1 305,40 лева и лихви за забава в размер на 337,85 лева и за такса за битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 5 400,58 лева и лихви за забава в размер на 1 466,50 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът поддържа, че съдът е достигнал до необоснован извод за мотивираност на оспорения АУЗД, доколкото от съдържанието на акта не става ясно как са формирани задълженията за ДНИ и за ТБО за всеки един от данъчните периоди. Позовава се на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, като твърди, че нито в акта, нито в решението на решаващия орган има остойностяване на дължимата такса за отделните услуги, посочени в чл. 66 от закона, което води до невъзможност да се прецени дали правилно е изчислена ТБО, така и затруднява доказването на реалността на извършените услуги...