Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ и § 8 от ПЗР на ЗЗК.

Образувано е по две жалби, първата - подадена от "Р. Б" ООД, чрез процесуалния представител адвокат А. И., втората - от „Ф. К“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат В. П., двете-срещу решение № 383/05.04.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК,Комисията/ по преписка № КЗК- 893/2017 г.

С посоченото решение КЗК е установила извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на „Ф. К” ЕООД и за него е наложила имуществена санкция на дружеството в размер на 9 920 лв., съставляващи 4 % от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2016 година /т. 1 от диспозитива на решението/, постановила е прекратяването му /т. 2/, както и незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушението /т. 3/. Със същото решение КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК, по чл. 35, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на „Ф. К” ЕООД /т. 4 от диспозитива на решението/.

Жалбоподателят "Р. Б" ООД счита оспореното решение в частта, в която е прието, че дружеството „Ф. К” ЕООД не е извършено нарушение по чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК, по чл. 35, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Сочи, че административният орган не е...