Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуалния му представител адв. К. Г., против решение № 198 от 09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 263/2020 г. на Административен съд - Габрово и определение №72 от 20.01.2021 г., постановено по същото дело.

С оспореното решение е отменена заповед № ОСОС-43 от 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните - София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на А. Г., поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения.

С оспореното определение, в производство по чл. 248 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е оставил без уважение искането на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните за изменение на решение №198 от 09.12.2020 г. по адм. дело №263/2020 г., в частта му за присъдените разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че съдът неправилно е отказал да се отведе от разглеждане на спора и в нарушение на съдопроизводствените правила е ограничил процесуалните права на касатора като е отказал събирането на писмени и гласни доказателства, което е довело до погрешни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че изменението на изискванията за длъжността „директор в ОДБХ - София град“ са в резултат на издадена заповед № РД 11-1044/22.05.2020 г., с която е създадена нова фактическа обстановка, с която органът по назначаването е бил длъжен да се съобрази. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал фактическите обстоятелства по спора и е достигнал до необосновани правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, като се отхвърли жалбата на А. Г.. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.

В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касация – А. Г., чрез пълномощника си адв. В. С., в писмени отговори оспорва касационната и частна жалби и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за касационното производство. Представени са и подробни писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество касационната и частна жалби на основанията посочени в тях и след проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни.

Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е установил вярно и точно фактите по спора, като е извел обосновани правни изводи.

От фактическа страна е приел за установено, че със заповед № ОСОС-11/22.03.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ - гр. С. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Г.. Цитираната заповед е отменена с решение № 97 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 80/2019г. на Административен съд - Габрово, оставено в сила с решение № 11169 от 20.08.2020 г. постановено по адм. дело № 11958/2019 г. на Върховния административен съд (ВАС). Касаторът е подал заявление с вх. № 13857 от 27.08.2020 г. до изпълнителния директор на БАБХ, с което е заявил, че иска да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на ОБДХ - София град“ съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ЗДСл. Със заповед №ВР-6 от 27.08.2020 г. изпълнителният директор на БАБХ е възстановил А. Г. на заеманата преди уволнението му длъжност. На 27.08.2020 г. е издадена процесната заповед № ОСОС-43 на изпълнителния директор на БАБХ - София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Г. за цитираната длъжност, поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Посоченото е мотивирано с обстоятелството, че с издаването на заповед № РД №11-1044 от 22.05.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ на ОБДХ София-град е възложено извършването на официален граничен контрол на пратки от неживотински храни от трети страни, включващ проверки за идентичност и физически проверки, в това число и вземане на проби, което създава нова фактическа обстановка, налагаща създаване на нова длъжностна характеристика за длъжността "директор на ОБДХ - София-град". Такава е утвърдена на 30.07.2020 г., в която в т. V са разписани нови конкретни преки задължения, а в т. Х относно изискванията за заемане на длъжността като допълнителна квалификация се изисква лицето, заемащо длъжността да е преминало обучение съответното обучение, с оглед новия осъществяван граничен контрол. Възстановеният служител не е преминал такова обучение, поради което е налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си.

Съдът подробно е проследил измененията в длъжностните характеристики за длъжността „директор на ОБДХ - София град“, утвърдени от главния секретар на БАБХ. При сравнението на длъжностната характеристика от 30.07.2020 г. е констатирал, че за разлика от тази от 15.03.2019 г., към преките задължения на служителя е добавено, че следва да организира, ръководи и контролира: 1. официалния граничен контрол на храни от неживотински произход, попадащи в обхвата на Регламент /ЕС/ 2019/1793; 2. идентификационните и физически проверки, включително вземане на проби за лабораторен анализ на пратки с продукти по т.1 ; 3. обмена на информация чрез системата TRACES-NT по отношение на осъществения официален граничен контрол; 4. извършването на заверка на официални документи, необходими за пускането на пазара на Общността на пратки храни от неживотински произход по т. 1; 5. предприемането на мерки за пратките по т. 1 съгласно приложимото законодателство при установени несъответствия със законодателните изисквания; 6. обмен на информация с Агенция "Митници" по отношение вноса на пратките по т. 1; 7. извършването на дейности по информиране на физически и юридически лица по отношение на изискванията на законодателството във връзка с въвеждането на пратките по т. 1; 8. прилагането на Стандартни оперативни процедури по отношение пробовземането за съответните замърсители от пратките по т. 1. Административният съд е установил, че е отпаднало предвиденото в т. 39 от длъжностната характеристика от 15.03.2019 г. задължение за издаване на наказателни постановления, в случаите на установяване на административни нарушения по чл. 53 и чл. 55 от Закон за храните, както и в други случаи, предвидени в закон, което изискване е било повод за предходното прекратяване на служебното правоотношение на Г. със заповед № ОСОС-11 от 22.03.2019 година на Изпълнителния директор на БАБХ – София. Съдът е констатирал, че към 30.07.2020 г. е отпаднало изискването за професионална квалификация (професионална компетентност) в областта на системите за безопасност на храните, като е предвидено само преминаването на обучение по граничен контрол на хранителните продукти. Изискването за компютърна грамотност и владеене на западен език е предвидено в степен, достатъчна за осъществяване на дейността.

При тези фактически установявания, които изцяло кореспондират със събрания доказателствен материал по делото, съдът е приел от правна страна, че при издаване на оспорената заповед не са спазени административнопроизводствените правила и не са налице материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, представляващи основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК за отмяната й.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, съответно правилно е и определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда при решаване на спора по делото. Съдът правилно е приел, че не са налице основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и е отказал да се отведе от участие в разглеждане на делото. Обстоятелството, че е участвал в разглеждането на адм. дело № 80/2019 г. по описа на АС – Габрово, образувано между същите страни, на същото правно основание, но при различна фактическа обстановка, правилно е прието от съда, че не попада в хипотезите за отвод на съда в чл. 22, ал. 1, т. 1 - 6 от ГПК, както и няма обективни данни, които да пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, включително и по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 - 3 от АПК и е събрал релевантните за делото доказателства. Произнесъл се е по доказателствените искания на страните, приел е представените от тях писмени доказателства и аргументирано е отказал събирането на гласни доказателства във връзка с необходимостта от доказване на времето на връчване на заповедите за възстановяване на длъжност и прекратяване на правоотношението на касационния ответник. Правилно е счел, че връчването на цитираните заповеди следват времето на тяхното издаване и нямат отношение към преценката на тяхната законосъобразност. Освен това за датите на връчване са налице писмени доказателства, като същите са издадени от ответника (сега касатор), не са били предмет на спор, поради което не съставлява нарушение обстоятелството че съдът е отказал събирането на гласни доказателства. Съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства по делото, но не и такива които са неотносими, поради което не е налице соченото нарушение на съдебнопроизводствените правила, което се сочи и като обстоятелство, обосноваващо пристрастност на съда. Неоснователно е и възражението, че е налице процесуално нарушение, поради това, че съдът не е дал възможност на настоящия касатор да представи отговор на подадената първоначална жалба, в 14 дневен срок. Вярно е, че в разпореждането си № 840 от 17.09.2019 г., при насрочване на делото в о. з., съдът не е указал тази възможност на ответната по жалбата страна, но посоченото не се е отразило на правото на защита на страната, тъй като в последвалото съдебно заседание съдът е дал тази възможност на ответника и същият е депозирал своя отговор, т. е. нарушението не е съществено и не съставлява касационно основание, както и такова обосноваващо пристрастност на съдебния състав.

В обобщение, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и не е налице соченото касационно основание за отмяна.

Съдът е анализирал доказателствения материал по делото и в заключение правилно е приложил материалния закон. Правилно АС - Габрово е посочил, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е налице когато е създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност са извън волята на страните по правоотношението, в който смисъл е и трайната и непротиворечива практика на Върховният административен съд, многократно изразявана в редица решения на ВАС. В случая съдът правилно е приел, че не са доказани от органа по назначаване обективни обстоятелства, които са поставили касационния ответник в невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи. Изложените доводи в касационната жалба и представените в тази връзка писма от изпълнителния директор на БАБХ и от министъра на земеделието, храните и горите, не налагат обратен извод.

Правилно съдът е приел, че с възложените нови изисквания с длъжностната характеристика от 30.07.2020 г. е създадена нова фактическа обстановка, но тя не води автоматично до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност и освен това промяната не се дължи на причини, извън волята на страните по служебното правоотношение. Новите изисквания и условия за изпълнение на функциите и задачите, присъщи на длъжността са предвидени по преценка на органа по назначаването и това обстоятелство сочи, че не са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Правилно е прието, че обективираните в длъжностната характеристика нови изисквания и задължения, относими към квалификацията и уменията на държавния служител са преодолими и зависят от волята на страните по служебното правоотношение.

Съгласно чл. 5, т. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности: а) получават подходящо обучение за своята област на компетентност, което им позволява компетентно да изпълняват своите задължения и съгласувано да извършват официален контрол и други официални дейности; б) поддържат актуални познанията си в своята област на компетентност и при необходимост редовно получават допълнително обучение; и в) получават обучение в областите, посочени в глава I от приложение II, както и относно задълженията на компетентните органи, произтичащи от настоящия регламент, когато е уместно. Компетентните органи, контролните органи за биологично производство и органите с делегирани правомощия изготвят и осъществяват програми за обучение с цел да се гарантира, че служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, получават обучението, посочено в букви а), б), и в). В чл.130 от същия регламент е посочено, че 1. Комисията може да организира дейности по обучение на служителите на компетентните органи и когато е целесъобразно - на служителите на други органи на държавите членки, които участват в разследването на евентуални нарушения на настоящия регламент и на правилата, посочени в член 1, параграф 2. Чрез актовете за изпълнение Комисията може да определя правила за организирането на дейностите по обучение, посочени в параграф 1, и на програмите, посочени в параграф 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в чл.145, параграф 2.

От текста на регламента следва да се направи извод, че европейското право касае регулиране на материя и урежда обучаване на служителите, т. е. изпълнителният директор на БАБХ при съобразяване на плановете на обучение с правилата, изготвени от Комисията, е следвало да организира обучение по прилагането на регламента, касаещ надградената система TRACES-NT, в това число и за служителя, назначен на длъжност директор на ОБДХ - София град. Изискването служителят да е преминал обучение по граничен контрол на хранителни продукти очевидно е свързано с преминато обучение, което може да се получи само в качеството на служител на контролен орган от самия орган. Органът по назначението е следвало да даде възможност на служителя да покрие новите изисквания, тъй като въпреки отмяната на заповедите за прекратяване на служебното правоотношение, А. Г. не е имал възможност да заеме предишната си длъжност, тъй като непосредствено след възстановяването му на нея, служебното му правоотношение е било прекратявано.

Правилно съдът е приел, че поставените нови изисквания с длъжностната характеристика не са довели до обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите, задачите и дейността си, очертани в длъжностната характеристика и Устройствения правилник на БАБХ, т. к. са преодолими и зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е дал възможност на служителя да премине обучение по граничен контрол на хранителни продукти, за да придобие необходимата професионална компетентност и да отговори на изискванията за заемане на длъжността. Ето защо не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън волята на страните служителят е поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните функции и задачи и съдът правилно е отменил обжалваната заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като материално незаконосъобразна. Опитът в касационната жалба да се обоснове, че директно от нормите на законодателството на ЕС е настъпила процесната промяна в изискванията, т. е. в създадената нова фактическа обстановка, по сочените съображения не намира опора в данните по делото и в нормативната уредба. Задължението за обучение именно по силата на цитирания Регламент е вменено на органа по назначаване.

Не е налице сочената материална незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба.

Постановеното определение, с което съдът по реда на чл. 248 от ГПК е оставил без уважение искането на изпълнителния директор на БАБХ за изменение на решение №198/09.12.2020 г., в частта за разноските е допустимо и правилно. Разноските са претендирани от А. Г. още с подаване на жалбата до първоинстанционния съд. Претендирани са и в съдебно заседание по същество, като е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.Рте са поискани своевременно преди приключване на устните състезания, адвокатското възнаграждение е реално внесено, а ответната страна не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяването на делото за решаване. В настоящия случай е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение едва с искането за изменение на решението в частта му за разноските, поради което съдът правилно е приел, че същото е преклудирано, съответно искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че постановеното решение и определение по чл. 248 от ГПК, не страдат от сочените в касационната и частна жалби пороци и като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила.

С оглед изхода на спора, Българската агенция по безопасност на храните следва да заплати на касационния ответник А. Г. направените разноски за касационната инстанция в размер на 850 лева своевременно заявени, действително внесено възнаграждение на един адвокат, видно от договор за правна помощ и съдействие. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършената от процесуалния представител на ответника по касация работа - изготвяне на подробни възражение против касационната жалба, отговор на частната жалба и писмени бележки, възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198 от 09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 263/2020 г. на Административен съд - Габрово.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 72 от 20.01.2021 г., постановено по същото дело.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на А. Г. с [ЕГН] сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.