Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „У. К“ ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 7129 от 29.11.2018г., допълнено с Решение от 18.06.2019г., постановени по адм. д. № 1593/2018г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2222-141700-0753-091-001 от 24.08.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 57 от 15.01.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- София в частта относно допълнително установения на дружеството корпоративен данък за 2011г. по ЗКПО и съответната лихва за забава, както и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2016г. със сумата от 15 100 лв.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са събразени с правните характеристики на неустойката, регламентирана с чл. 92 от ЗЗД. Сочи, че въз основа на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ е установено, че начислената неустойка по договора от 02.08.2010г. е отчетена като счетоводен приход от „Аратрон“ ЕООД. Поради това намира, че разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО е неприложима, тъй като няма редуциране на данъчните задължения на лицата.Навежда арументи, че дружеството е доказало релевантните за бракуването на стоково материални запаси обстоятелства - кои са бракуваните стоки, от коя партида са и с какъв срок на годност, както и тяхното последващо унищожаване, с оглед на което намира, че незаконосъобразно разходът за брак за финансовата 2016г. не е признат за данъчни цели. В подкрепа на доводите си излага подробни съображения в жалбата...