Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д.П от [населено място] против решение № 474 от 05.03.2019 г., постановено по адм. д. № 111 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-257 от 05.12.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. П..

Поддържаните съображения за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 54е от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-257 от 05.12.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № РП-3-23-00407465 от 02.05.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, с което е извършено прихващане на задължението към ДОО на Д.П в размер на 1788.85 лв. съгласно влязло в сила разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г., с вземането й към ДОО за парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353.50 лв.

С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на...