Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. Р (Юръп) Лимитед” - К. Б, ЕИК 201998002, чрез процесуалния представител адв.. Р против решение № 7492/11.12.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8270 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството срещу РА № Р-22000116003297-091-001/23.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден и изменен с решение № 784/07.06.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 41 222,99 лв. и съответните лихви в размер на 1181,77 лв. по фактури, издадени от „Б. П. И” ЕООД за данъчни периоди м.01, м.02 и м.03.2016 година. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни доводи касаторът е изложил за дейността на клона, свързана с продажба на точкова система за таймшер (дялово право на собственост върху недвижимо имущество), според която се закупува дял от стойността на владението на един ваканционен имот, който да се използва една или няколко седмици в годината от купувача, като последния не се грижи за неговата поддръжка и обслужване. Относно отказа за приспадане на данъчен кредит, в касационната жалба се излагат доводи, че е налице връзка между доставките от „Б. П. И” ЕООД и дейността на Клона в България, както и че данъчната основа е ясно определена в клауза 6.7 от дистрибуторския договор. Касационният жалбоподател не е съгласен с констатациите в ревизионния акт, респ. изводите в съдебното решение, че данъчната основа не е ясно определена, като твърди, че е настъпила изискуемостта...