Образувано е по касационна жалба на „Филвик“ АД срещу Решение № 2096/01.11.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3160/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчаливия отказ на кмета на община В. за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и работен устройствен план за УПИ IX-81, кв. 728 по плана на 3-ти м. р. на гр. В..
От ответниците кметът на община В. е на позиция за правилност на съдебното решение, В.С не взема участие в касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима и основателна.
1. Правилно, с оглед предмета на оспорване – мълчалив отказ, съдът е включил в обхвата на проверката всички възможни предпоставки, относими към преценката за съответствието на проекта на ПУП с материалния закон, в т. ч. предполагаемите основания за отказ той да бъде одобрен, основани на указанията и решенията на експертния съвет по устройство на територията към общината. Липсата на специално правило в ЗУТ за изначална недопустимост на мълчаливия отказ, от която би следвала отмяната му само на процесуално основание, предпоставя цялостната служебна проверка дали са осъществени предпоставките за одобряване на заявения проект на устройствен план – арг. чл. 172, ал. 3 АПК.
2. а. Мотивите на съдебното решение в частта им, отричаща възприетите от ЕСУТ причини за отказ да се приеме проекта като възможни основания за издаването на изричен акт – отказ, се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане – ненужно.
б. Решаващите изводи на първата инстанция относно наличието на три предпоставки да се откаже одобряването на проекта обаче се основават на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.
3. Неточно съдът е интерпретирал заключението на приетата съдебно-техническа експертиза по въпроса съответства ли планът за застрояване с правилото на чл. 25 ЗУТ за определяне на застрояването с вътрешни линии и като резултат – заключението, че разпоредбата е нарушена, е неправилно.
Според експертизата в ПЗ застройката е показана с ограничителни линии – пунктир, а в РУП – със задължителните линии на застрояване. Тази констатация е достатъчна, за да изключи опасението от вероятността РУП да допусне нерегламентирана конкретизация на застрояването по смисъла на чл. 113, ал. 2 и чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както е приел съдът. РУП представлява детайлно доразвитие на ПЗ, плановете образуват единството на предвиждането, съдържащо и двата вида линии на застрояване, а предвид отсъствието на установяване за противоречие между тях параметрите на застрояването могат да бъдат еднозначно определени.
4. Необоснован е изводът на съда за пораждащо основание за отказ да се одобри проектът несъответствие между ПРЗ и РУП, тъй като графичната част на ПРЗ, за разлика от РУП, предвиждала запазване по смисъла на чл. 48, ал. 2, т. 1, б. „ж“ от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове на две жилищни сгради в имота, които вече били премахнати.
а. За да бъдат включени в ПУП като заварени, сградите трябва да съществуват към момента на приемането на плана. Поради премахването им те по хипотеза не могат да имат това положение, съответно – ако сгради със същите параметри са обект на проекта, тогава те биха представлявали ново строителство, а не заварено.
б. Фигурирането на сградите в графичната част на ПРЗ е резултат от съобразяването на проекта със ситуацията преди кадастралната карта да отрази фактическото положение в имота, а не от действителното съдържание на искането на възложителя. Доколкото ПЗ се конкретизира от РУП и в него сградите не са предвидени, припознатата от съда неяснота в графичните части на проекта следва да се счита за преодоляна, а разпоредителната част на евентуален одобряващ акт – за индивидуализирана в степен, позволяваща изпълнението й. Още повече, че не е налице и тъждество между очертанията на сградите в ПЗ и проектираното застрояване.
5. Като функция от предходната констатация на съда, погрешна е квалификацията му на тежестта на формалното нарушаване с проекта на чл. 115, ал. 1 ЗУТ и чл. 5, ал. 3 от Наредба № 8/14.06.2001 г., изискващи устройственият план да бъде изработен върху актуалния кадастър.
а. Основната идея на съгласуваността между ПУП и КК се корени в идентичността на регулационните с имотните граници (по аргумент и от чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ). В случая проектът е изработен върху действащата кадастрална основа, а разрешението на проблема с отразените сгради в имота, обсъдено по-горе, всъщност лишава от опора тезата за действително значимо противоречие между плана и картата.
б. Несъщественото по характера си разминаване между ПУП и КК няма правна или фактическа пречка да бъде преодоляно от самия административен орган при одобряването на плана, като застрояването в графичната му част бъде нанесено върху актуалното състояние на имота съобразно действащия към релевантния момент на издаване на заповедта кадастър.
6. Съответствието на проекта с предвижданията на общия устройствен план (относимо към приложението на принципа по чл. 103, ал. 4 ЗУТ) е признато от съдебно-техническата експертиза, кредитирана и от първата инстанция. След като той не е опорочен от материалноправна страна и от други нарушения, препятстващи одобряването му, мълчаливият отказ по искането да се разпореди градоустройствената промяна е незаконосъобразен на основанието по чл. 146, т. 4 АПК.
7. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърдения с него мълчалив отказ и връщането на преписката на административния орган за произнасяне – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, което да намери израз в издаването на позитивен акт по заявлението за одобряване на ПУП.
б. При основателността на касационното оспорване, в полза на касатора следва да бъдат присъдени поисканите разноски за настоящата инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2096/01.11.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3160/2017 г. И В. Н. П.:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на община В. за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и работен устройствен план за УПИ IX-81, кв. 728 по плана на 3-ти м. р. на гр. В. И ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ за одобряване на ПУП по искането на „Филвик“ АД.
ОСЪЖДА община В. да заплати на „Филвик“ АД сумата от 970 (деветстотин и седемдесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.