Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на Едноличен търговец Д.Ж, действаща като управител на лечебно заведение „ИППМП – Доктор Д.И” със седалище и адрес на управление в с. Р., Бургаска област и на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Б. против решение № 320 от 22.02. 2019 г., постановено по адм. д. № 2971/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което ги възприема като процесуално допустими. І. По касационната жалба на ЕТ „ИППМП – Д. Д. И”.

С цитираната жалба се оспорва решение № 320 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2971/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, Х състав, в частта му, с която жалбата на д-р. Ж срещу заповед за налагане на санкции № РД-25-1509 от 9.10.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Б. е отхвърлена по т. 1.1 до т. 1.21, както и по т. 2.1 и т. 2.2. Оплакванията се свеждат до несъобразяване на съда с начина, по който е извършена проверката от контролните органи на РЗОК – Бургас, неправилен анализ на събраните в хода на тази проверка доказателства и нарушение на материалноправни разпоредби, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно проведеното административно производство, предшестващо процесната заповед, като не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подобни изводи не се налагат от оплакванията на касаторката д-р. Ж.

Действащият по време на проверката текст на чл. 382, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса...