Образувано е по касационна жалба на А.А, чрез проц. си представител адв. М.П, против решение № 746/06 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 628/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Андонов против заповед № 1025 от 11 май 2018 г. на кмета на община П., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Навес с площ 18.00 кв. м.", попадащ в УПИ VІІ-76, кв. 4, по плана на с. Х., община П.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Не е налице релевираното касационно основание за отмяна на решението – неправилност поради нарушение на материалния закон. Останалите, наведени в жалбата основания, не са сред уредените от процесуалния закон такива за отмяна на съдебния акт.
Обжалваното съдебно решение е постановено въз основа на събраните доказателства, установяващи фактите, приети и от административния орган, а именно, че процесният строеж, шеста категория, извършен в УПИ VII-76, кв.4 по регулационния план на с. Х., представляващ второстепенна постройка от допълващо застрояване е бил изграден без издадени строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, в нарушение на чл. 124 и чл. 125 от Наредба 5/17 май 1995 г. за Правила и норми по ТСУ отм. и чл. 121 от ППЗТСУ отм. , както и на чл. 42, ал. 2 ЗУТ.Уено е незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, а към времето на изграждането му – по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Строежът не е деклариран по реда на § 127 П. З. З., не е търпим и по хипотезите на § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ.
Обоснован е изводът на съда, че безспорно е установен незаконен строеж. Безспорно е и, че строителството е осъществено през 1996 г. от наследодателя на касатора. Процесният строеж е захранен с електричество и по предназначение е за съхранение на отоплителни материали и стопански инвентар.
Подробно и мотивирано съдът е обсъдил и отхвърлил като неоснователно и твърдението, че се касае за строеж – второстепенна постройка на допълващо застрояване, която се намира в режим на търпимост. Прието е, че не са налице основания да се приеме търпимост на строежа по § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ. С оглед на събраните доказателства и установените характеристики и време на изграждане тази хипотеза не е приложима в процесния случай.
Действително към съдебно-техническата експертиза не са поставени задачи, респективно в заключението на вещото лице не е отразено дали изпълненият строеж към момента на изграждането му е бил предвиден по действащия градоустройствен план, дали е бил допустим по плана, и дали извършеното е съответствало на действалите към момента на изпълнение на строителството технически правила и нормативи или съответствието с действащите понастоящем в ЗУТ правила и норми. С оглед, обаче, на установения период на изграждане, това не е повлияло на правилността на извода на съда за липсата на кумулативно изискуемите материално-правни предпоставки за търпимост на строежа.
Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на О. П следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 746/06 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 628/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА А.А, [населено място], да заплати на О. П разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.