Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Й. К. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаЙ. К. по адм. дело № 5735/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 53 от 15.03.2021 г., постановено по адм. д. № 109/2021 г. Административен съд – Перник, е отхвърлил жалбата на Н. И. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/3389 от 27.09.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ - гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на 350,00 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. И. от гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв.А. Д.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи се излагат в жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Перник и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Н. И. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/3389 от 27.09.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ - гр. София,, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е установено публично държавно взимане в размер на 9 415,81лв., представляващо - 25% от общата изплатена сума по декларирана мярка 211 за кампаниа 2011, 2012,2013,2014г. на основание чл.14,ал.1,т.4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочено е, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като размерът на подлежащата на възстановява субсидия е правилно определена в акта и безспорно е установена по делото. Посочено е, че не са налице и основанията по чл.15 от наредбата за изключване на прилагането на чл.14. На отделен ред е направено тълкуване на последната разпоредба, според която при наличие на извършени компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за подпомагане е налице основание за изключване от подпомагане по мярка 211 и за установяване на публично държавно вземане. Решаващият съд е изложил мотиви, че издаденият акт е в съответствие с целта на закона. Доводи в тази насока са обосновани с това, че развитието на селските и планинските райони се постига чрез безвъзмездното финансиране при дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност, като специално за мярка 211 е прието, , че продължителността й следва да е пет години. От това е обоснован извод, че преждевременното прекратяване е в противоречие с целта на мярката, формулирана в чл.2,т.9 ЗПЗП, в частност на тези посочени в чл.1,ал.4 от цитираната Наредбла 11 от 03.04.2008г.

На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Перник е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. Навеждат се доводи, че в хода на производството по издаването на обжалваният АУПДВ са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото същият не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт за изключване от подпомагане.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че през 2011г. жалбоподателят е регистриран с УРН, като за кампания 2011 г. е подал заявление с УИН № 14/180511/28864 и е регистриран по следните схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ” („СЕПП“), “Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя” и по мярка 211 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони” /НР1/. По силата на това заявление е поел петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район, като по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ за кампания 2011 е оторизирана и съответно платена сума в размер на 7 218,27лв, а при извършена последваща оторизация и сумата 274,60лв.; за кампания 2012 г. - сума в размер на 9 221,97 лева, а за кампания 2013 г. - сума в размер на 8 553,71лева.; за 2014г. общо 12 394,88лв.

За кампания 2015 г. е установено, че лицето не е подало заявление за подпомагане по мярка 211 – НР 1, което съставлява неизпълнение на изискването на чл.4,ал.1,т.2 и т.3 от Наредба № 11/03.04.2008г. – кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба да извършват земеделска дейност в съответния неблагодетелстван район най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

С АУПДВ № № 01-6500/3389 от 27.09.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, се изключва от подпомагане Н. И. и на същия се установява публично държавно взимане, представляващо - 25% от общата изплатена сума по декларирана мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) за периода 2007 г. – 2013 г. в размер на общо на 9 415,81лева.

Основните възражения на касационния жалбоподател са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради това, че не е налице влязъл в сила акт за прекратяване на поетия от Н. И. ангажимент, които акт се явява законово предпоставка за издаване на последващ АУПДВ.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото е безспорно установено, че с подаване на заявление с УИН № № 14/180511/28864 през 2011г. Н. И. е поел петгодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Безспорно е също така и че при извършената по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП административна проверка е установено, че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане, с което е нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последици от това са и предвидените в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. (след четвъртата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4, възстановяването е в размер на 25 % от получените компенсаторни плащания.

Актът е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., като в съответствие с този текст от наредбата с АУПДВ земеделският стопанин е изключен от подпомагане и е задължен да възстанови 25 % от общата изплатена сума на основание чл. 14, ал. 1, т. 3, тъй като е прекратил участието си в мерките след четвъртатагодина. Ясно е, че фактическото и правно основание за изключването от подпомагане и за установяването на дължимо публично държавно вземане, свързано с възстановяването на част от изплатената вече сума, е едно и също – неподаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент и по точно след четвъртата година (за 2015 г.), което обуславя прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Именно поради тази причина няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления на административния орган да бъдат обективирани в един административен акт, противно на изложеното от касационния жалбоподател. Следва да се посочи, че обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост, като в чл. 21, ал. 1 АПК, чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК или в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. не е предвидено ограничение за обективирането на повече от едно волеизявление и не съществува процесуална пречка изключването от подпомагане и установяването на публично държавно вземане с оглед задължението за възстановяване на получената помощ (изцяло или частично) да бъде постановено с един административен акт - АУПДВ, което е и сторено в процесния случай. Необосновано касаторът счита, че издаването на АУПДВ се намира в зависимост от наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент. В тази връзка не се споделят доводите на касационният жалбоподател, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен по причина, че липсва влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, който да служи като правно основание за издаване на акта за възстановяване на посочената сума. Нещо повече – следва да се отбележи, че според предишната редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 с доп. ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г. ДФ „Земеделие“ „прекратява многогодишния ангажимент“ за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Посоченият текст е отменен с решение № 4401 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 959 от 24.01.2017 г. по адм. дело № 6752/2016 г. на петчленен състав на ВАС. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г. В тази връзка и доколкото правомощието на административния орган да прекратява многогодишен ангажимент е било изрично отменено от ВАС, то твърденията на касатора за задължително прекратяване на ангажимента по мярка 211 влязъл в сила АА, преди издаване на отменения АУПДВ, е необосновано.

Отделно от това, този спор вече е разрешен с отменителното решене на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, № 1391 от 03.02.2021г. , постановено по адм. д. № 7698/2020г., с което решение е било отменено първоначалното отменително решение на Административен съд – Перник № 116 от 09.04.2020г. постановено по адм. д. № 790/2019г. и са дадени указания на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в смисъл, че отсъствието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента не е съществено нарушение на административно-производствените правила. При новото разглеждане на делото при условията на чл. 224 АПК тези указания са спазени и изпълнени от първоинстанционния съд. Те се споделят и от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

Неподаването на заявление в този смисъл представлява самоволен отказ на бенефициента от подпомагане за кампания 2015 г., което има за последица не само неотпускането на директно плащане, но и изключването от подпомагане и задължението за възстановяване на получените компенсаторни плащания по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Перник не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 15.03.2021 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. д. № 109/2021 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Йордан Константинов

/п/ Петя Желева