Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 534 от 28.06.2022 г. на настоящия състав на ВКС, по касационна жалба на „Бюти консулт“ ЕООД, чрез адв. В. П., е допуснато касационно обжалване решение от 17.06.2021 г. по в. гр. д. № 6606/2020 на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 195925/17.08.2017 г. по гр. д. № 55562/2010 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с решения от 07.10.2019 г. и от 06.03.2020 г., с което касаторът е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи на основание чл.59 ЗЗД сумата от 4 536,33 лв. –обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имот-обособена част от плувен комплекс Спартак в [населено място], представляваща търговска площ от 20 кв. м. и склад от 10 кв. м. /фризьорски салон/ за периода 01.11.2007 г. – 01.06.2010 г., ведно със законната лихва от 16.11.2010 г. до окончателното изплащане.

С решение от 07.10.2019 г. и решение от 06.03.2020 г., постановени по гр. д. № 55562/2010 г. по описа на Районен съд София в производства по реда на чл.247 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението си от 17.08.2017 г., както следва: на стр.8, ред втори след думите „окончателното изплащане на вземането“ се чете „при условие, че паричната сума от 4 536,33 лв. е заплатена от „Бюти консулт“ ЕООД на МВР.“, както и на стр.8 след „Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните“ се чете „Решението е постановено при участието на „Спарта“ АД като трето лице – помагач на „Бюти консулт“ ЕООД.“

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК.

Насрещните страни – Министерство на вътрешните работи и Спортен клуб „Левски“, както и третото лице помагач на ищеца – „Спарта 2000“ АД, не са депозирали отговор и не вземат становище в открито съдебно заседание.

Касационното обжалване на решението е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е частично недопустимо.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД по отношение на тримата ответници –„Бюти консулт“ ЕООД, Спортен клуб „Левски“ и „Спарта 2000“ АД, но е намерил за неоснователно искането на ищеца за солидарното им осъждане, поради което ги е осъдил при условията на разделност – всеки един от ответниците да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от по 4 536,33 лв. Със същото решение е разгледан и уважен предявен от ответника „Бюти консулт“ ЕООД срещу друг ответник в процеса - „Спарта 2000“ АД, обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за същата парична сума, т. е. „Спарта 2000“ АД веднъж е осъден като ответник по първоначалния иск на Министерството на вътрешните работи и втори път като трето лице помагач на ответника „Бюти консулт“ ЕООД по предявен от последния обратен иск. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от „Бюти консулт“ ЕООД срещу решението на първата инстанция, с което е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 536,33 лв. на основание чл.59 ЗЗД и следователно предмет на въззивното обжалване е и решението по обратния иск, с оглед неговата обусловеност от първоначалния иск. Въззивният съд е приел, че решението на първата инстанция е правилно както в частта, с която е уважен иска на МВР срещу въззивника-ответник „Бюти консулт“ ЕООД, така и в частта, с която е уважен обратния иск на ответника „Бюти консулт“ ЕООД срещу ответника „Спарта 2000“ АД, т. е. приел е, че едно и също лице може участва в процеса като ответник по първоначално предявения иск, т. е. като главна страна и същевременно като трето лице – помагач на друг ответник в същия процес и да отговаря по предявен от последния, при условията на евентуалност /ако бъде уважен първоначалния иск/ обратен иск. Горният извод е в противоречие с процесуалните правила относно привличането на подпомагаща страна по почин на една от главните страни. В конкретния случай „Спарта 2000“ АД е конституирано като ответник по предявения иск по искане на ищеца, направено по реда на чл. 228, ал.3 ГПК, а не като трето лице – помагач на ответника „Бюти консулт“ ЕООД, доколкото в отговора на исковата молба, искането по чл. 219, ал.1 ГПК е направено при условие на евентуалност – ако не бъде уважено направеното от ищеца искане за конституиране като ответник, наред с пърноначалния такъв, на „Спарта 2000“ ЕООД. Искането на ищеца по чл.228, ал.3 ГПК е уважено от съда, поради което „Спарта 2000“ ЕООД участва в производството в качеството му на главна страна – ответник и не би могло да бъде едновременно и трето лице – помагач на първоначалния ответник. Гореизложеното налага обезсилване на въззивното решение като недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен обратен иск на ответника „Бюти консулт“ ЕООД срещу ответника „Спарта 2000“ ЕООД.

По отношение на уважения срещу настоящия касатор иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за периода от 01.11.2007 г. до 01.06.2010 г. в размер на 4 536,33 лв., доводите на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, са основателни по следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от въззивния съд: въз основа на договори за наем от 01.02.2002 г., от 01.02.2004 г. и от 01.02.2005 г. и анекси към последния, сключени между „Спарта 2000“ ЕООД като наемодател и „Бюти консулт“ ЕООД като наемател, на последния е предоставено за временно и възмездно ползване подстълбищно пространство и склад, находящи се в Плувен комплекс - Спартак в [населено място] срещу заплащане на наемна цена, като не е спорно, че наемателят е заплащал на наемодателя уговорения наем за периода на действие на договора, след което наемателят е освободил обекта, след отправена покана от МВР, на когото имота – публична държавна собственост е предоставен за управление, получена от наемателя на 28.06.2010 г.; в периода от 18.04.1994 г. до 04.04.2002 г. между МВР и Спортен клуб „Левски“ е действал договор за съвместна експлоатация, организация и издръжка на спортния комплекс; на 22.12.1999 г. между Спортен клуб „Левски“ и „Спарта 2000“ АД е сключен договор за съвместна дейност за срок от 10 години, като с анекси от 15.02.2000 г., от 01.08.2000 г. и от 03.09.2007 г. срокът на договора е продължен.

По въпроса за връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл.59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, срещу наемателя на вещта по сключен с трето лице – несобственик договор за наем и по въпроса налице ли е обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД за сметка на действителния собственик на имота в полза на наемателя, ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен с несобственик договор за наем, е налице установена практика на ВКС, обективирана в решение № 79 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г. на III г. о. и решение № 60100 от 14.07.2022 г. по т. д. № 165/2020 г. на I т. о.. В първото решение в отговор на повдигнатия въпрос е изложено, че в задължителната и трайна практика на ВС и ВКС се приема, че когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД; че връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, като в тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването; когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта – лично или чрез другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ – възмездно или безвъзмездно; наемателят по сключен с несобственик договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на вещта и в този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем се обогатява на договорно основание и не дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната страна по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно основание за държането на чуждата вещ. По съществото на спора, който е фактически сходен с настоящия, съставът на ВКС е приел, че обедняването на ищеца МВР, е свързано с обогатяването на наемодателя - несобственик „Спортни имоти Левски“ ЕООД, сключил договора за наем, по който е получавана наемна цена за обекта. Именно наемодателят реализира ползите от имота /обогатява се/, като го владее /държи/ чрез ответника – наемател, комуто го е предоставил за ползване на възмездно основание, а невладеещият собственик се обеднява, поради невъзможността да ползва вещта и да получава доходи от нея.Поради това, за периода на действие на договора за наем, без правно основание е обогатяването на наемодателя спрямо собственика на имота. Наемателят – ответник държи имота за наемодателя си, а ако извлича ползи, се обогатява на договорно основание, т. е. обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно основание обогатяване на ответника-наемател, тъй като не се установява обедняването и обогатяването да произтичат от един общ или от обща група факти. Пропуснатите от ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от наемодателя, предоставил възмездно държането на чуждата вещ на ответника-наемател, поради което именно наемодателя, а не наемателя на имота е материалноправно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Във второто от посочените решения е даден отрицателен отговор на повдигнатия правен въпрос. Изложени са съображения, че когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но когато вещта се намира във фактическата власт на друго лице, което е предоставило ползването й на наемател, последният се явява държател, който се обогатява от ползването на вещта на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщане на вещта. Релевантната връзка между обогатяването и обедняването в този случай е в отношенията между собственика на вещта и лицето, предоставило ползването й на наемателя, тъй като именно това лице, получавайки уговорената наемна цена, се е обогатило, без да е собственик на вещта, но реализирайки ползите от нея. Без правно основание следователно се явява обогатяването на наемодателя за сметка на собственика, тъй като той извлича ползва от имота на договорно основание, като на обогатяването с тази полза съответства обедняването му със заплатената наемна цена. От тази гледна точка пропуснатите от собственика ползи се реализират не от наемателя, а от наемодателя, който именно се обогатява за сметка на собственика. Настоящият състав споделя изцяло посочената съдебна практика, която държи сметка, че за основателността на облигационния иск по чл.59 ЗЗД следва да е налице връзка между обедняването на ищеца – собственик на вещта и обогатяването на ответника – наемател по сключен договор за наем с трето лице - несобственик. Такава връзка ще бъде налице само когато ответника – наемател си спестява разходи, ползвайки имота без да заплаща наемна цена. Когато обаче тази наемна цена се заплаща на трето лице, се обогатява именно това трето лице, а не ползвателят и съответно връзката съществува между неговото обогатяване и обедняването на ищеца, поради което искът по чл.59 ЗЗД срещу ползвателя в този случай е неоснователен и това не означава, че договорът за наем, сключен с несобственик на вещта се противопоставя на вещното правото /разбирано като правомощие да владее имота/ на действителния собственик, а води до извода, че по отношение на наемателя не е осъществен фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Следва да се посочи, че в този смисъл са и разрешенията, дадени от ВКС по идентични казуси - гр. д.№ 1928/2018 г. на IV г. о., гр. д. № 2535/2019 г. на III г. о., гр. д. № 4081/2019 г. на IV г. о. и гр. д. № 3726/2021 г. на III г. о., по които не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения, с които исковете на МВР по чл.59 ЗЗД срещу наематели на обекти, сключили договори за наем с несобственици и заплащали наемна цена по последните, са отхвърлени.

При съобразяване на дадените разрешения по повдигнатите правни въпроси в посочената казуална практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав на ВКС, изложените от въззивния съд решаващи изводи в противоположен смисъл се явяват неправилни, което налага отмяна на въззивното решение в частта, с която като е потвърдено първоинстнационното решение, е уважен предявения от МВР срещу касатора „Бюти консулт“ ЕООД иск по чл.59, ал.1 ЗЗД и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят сторените разноски за трите съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение и държавни такси, които възлизат общо на 1 620,46 лв. /включваща 440 лв. – неприсъдена част от разноските за първа инстанция, 450,73 лв. – разноски за въззивната инстанция и 720,73 лв. – за касационната инстанция/.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 17.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 6606/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение № 195925/17.08.2017 г. по гр. д. № 55562/2010 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с решения от 07.10.2019 г. и от 06.03.2020 г., „Бюти консулт“ ЕООД е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи на основание чл.59 ЗЗД сумата от 4 536,33 лв. –обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имот-обособена част от плувен комплекс Спартак в [населено място], представляваща търговска площ от 20 кв. м. и склад от 10 кв. м. /фризьорски салон/ за периода 01.11.2007 г. – 01.06.2010 г., ведно със законната лихва от 16.11.2010 г. до окончателното изплащане, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на вътрешните работи срещу „Бюти консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 4 536,33 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имот-обособена част от плувен комплекс Спартак в [населено място], представляваща търговска площ от 20 кв. м. и склад от 10 кв. м. /фризьорски салон/ за периода 01.11.2007 г. – 01.06.2010 г., ведно със законната лихва от 16.11.2010 г. до окончателното изплащане.

ОБЕЗСИЛВА решение от 17.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 6606/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение № 195925/17.08.2017 г. по гр. д. № 55562/2010 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с решения от 07.10.2019 г. и от 06.03.2020 г., „Спарта 2000“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бюти консулт“ ЕООД по предявен обратен иск сумата от 4 536,33 лв., ведно със законната лихва от 16.11.2010 г. до окончателното изплащане, при условие, че сумата от 4 536,33 лв. е заплатена от „Бюти консулт“ ЕООД на Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на „Бюти консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 620,46 лв. - разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: