Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Бийчър, чрез адвокат Р.И, срещу Решение № 193 от 09.01.2018 г., постановено по адм. д. № 9977 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение са отхвърлени предявените от настоящата касационна жалбоподателка обективно съединени искове срещу Министерски съвет на Р. Б, както следва: 1) иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за сумата от 25833,33 лв., представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди за периода 05.07.2016 г. – 12.05.2017 г., през който Бийчър е останала без работа като последица от незаконосъобразен изричен отказ за назначаването й на длъжност след отмяната му, обективиран в Писмо № 04.01-180 от 12.07.2016 г., подписано от и. д. главен секретар на Министерски съвет за възстановяването й на заеманата от нея преди незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение длъжност по подадено Заявление с вх. № 94-00-729 от 05.07.2016 г. и вх. № 04.01-180 от 11.07.2016 г.; 2) иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 05.07.2016 г. – 12.05.2017 г., през който период Бийчър е останала без работа като последица от незаконосъобразен изричен отказ за назначаването й на длъжност след отмяната му, обективиран в Писмо № 04.01-180 от 12.07.2016 г. подписано от и. д. главен секретар на Министерски съвет за възстановяването й на заеманата от нея преди незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение длъжност по подадено Заявление с вх. № 94-00-729 от 05.07.2016 г. и вх. № 04.01-180 от 11.07.2016 г.; 3) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) за сумата от 2243,34 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 25833,33 лв. за периода от 04.05.2017 г. до 31.08.2017 г. Наред с това, Бийчър е осъдена да заплати на Министерски съвет на Р. Б разноски в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи с оглед обосноваване на твърдението за неговата неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се явява лично и се представлява от адв.. И, която от нейно име поддържа жалбата. Обръща внимание, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на служебното начало, свързано с конституирането на ответника, въпреки направеното от Бийчър в съдебно заседание уточнение. По същество моли касационната жалба да бъде уважена, като спорът да бъде разрешен по същество или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Министерски съвет на Р. Б се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. Поддържа представения писмен отговор и прави искане за обезсилване на постановеното съдебно решение поради неговата недопустимост. При условията на евентуалност моли оставянето му в сила, а ако съдът го отмени и намери исковете за доказани, моли присъждането на по – нисък от претендирания размер на обезщетение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение.

Установява се от обстоятелствената част на предявената искова молба, с която е сезиран АССГ, че обезщетенията за вреди по предявените срещу Министерския съвет на Р. Б искове са за репариране на претърпените от Бийчър имуществени и неимуществени вреди „В резултат на бездействието на Администрацията на Министерски съвет“ (страница трета от исковата молба, абзац втори) и такива „…настъпили в резултата на неоснователното бездействие на ответника при осъществяване на административната дейност, относно неназначаването на довереницата ми (бел. на съдебния състав Бийчър) на длъжността директор на дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“ (страница трета от исковата молба, абзац четвърти). Пак там се твърди, че се претендират имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в неполучаването на възнаграждение вследствие на това, че Бийчър е останала без работа като последица на „…незаконосъобразния изричен отказ за назначаването и на длъжност след отмяната му за периода от 05.07.2016 г. до 12.05.2017 г. включително“ (страница трета от исковата молба, абзац шести). В уточнителната молба от 11.09.2017 г. се сочи, че „Претендираните имуществени вреди са настъпили в резултат на неоснователно бездействие на ответника при осъществяване на административна дейност, изразяващо се…“ в неназначаване на Бийчър на длъжност. Сочи се още, че „Посоченото в исковата молба бездействие е следствие на незаконосъобразно бездействие и действие на ответника – съответно мълчалив отказ и последвал изричен такъв".

С Определение от 15.11.2017 г. като преценил, че предявената искова молба е редовна и са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд конституирал страните: ищец – М. Бийчър и ответник – Министерски съвет на Р.Б.Н делото в открито съдебно заседание. За него страните били призовани съобразно посоченото от ищеца в исковата молба и определението за конституирането им. Съдът приел, че е сезиран с иск, предявен от Бийчър срещу Министерски съвет на Р. Б за сумата от 34652,37 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.05.2017 г. Посочил, че се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на неоснователно бездействие на Министерски съвет на Р. Б при осъществяване на административна дейност относно неназначаването на Бийчър на длъжността директор на Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“. По – нататък посочил, че имуществените вреди се изразявали в неполучаването на възнаграждение от това лице като следствие на оставането му без работа заради незаконосъобразния изричен отказ за назначаването му на длъжност след отмяната му за периода от 05.07.2016 г. – 12.05.2017 г., включително. Макар да отбелязал направеното в писмения отговор на исковата молба възражение за недопустимост на предявения срещу Министерски съвет на Р. Б иск, съдът не го обсъдил в това определение и не се произнесъл по искането на ответника за прекратяване на производството по делото.

Възражение с твърдение за недопустимост на производството предвид насочването на иска срещу ненадлежен ответник в противоречие с изискванията на чл. 205 АПК е направено и с молба – становище от 12.12.2017 г. от процесуалните представители на Министерски съвет, в съдебно заседание, провело се на същата дата, както и в представените пред първоинстанционния съд писмени бележки.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с предявени от Бийчър три обективно съединени иска срещу Министерски съвет на Р. Б, както следва: иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата от 25833,33 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, увеличен по реда на чл. 214 от ГПК (Г. П. К) (ГПК); иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата от 7000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, намален поради оттегляне на първоначалния иск по реда на чл. 214 ГПК и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2243,34 лв. - мораторна лихва върху главницата от 25833,33 лв., увеличен по реда на чл. 214 ГПК в съдебно заседание на 12.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава. Въз основа на подробно установеното от фактическа страна, съдът направил извод за тяхната неоснователност. Приел, че обезщетението за вреди се претендира от отменен незаконосъобразен административен акт – изричен отказ, обективиран в Писмо № 04.01-180 от 12.07.2016 г. на и. д. главния секретар на Министерския съвет на Р. Б за възстановяване на Бийчър на заеманата от нея преди незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение длъжност по подадено от нея заявление (вж. стр. 12, последен абзац и стр. 13 от обжалваното съдебно решение). За да отхвърли исковете се мотивирал, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на пряка причинно – следствена връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган и твърдените имуществени и неимуществени вреди (вж. стр 13, последен абзац от съдебното решение). Освен това не били доказани и твърдените имуществени и неимуществени вреди.

Видно е от мотивите на съдебното решение, че съдът не се произнесъл по направеното от Министерски съвет на Р. Б възражение за недопустимостта на предявените искове.

Решението е валидно, но е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи и служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено.

Съгласно чл. 205 АПК (в редакцията на разпоредбата преди изменението, публикувано в ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдени незаконосъобразни действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно ал. 2 от разпоредбата се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203 - 207 АПК изрично е посочено срещу кого трябва да се насочи искът. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск и съдът следи служебно за наличието й. Съдът следва служебно също така да предприеме действия, за да отстрани нежелания резултат от липсата й. Част от тези мерки е уведомяването на ищеца, че е предявил иска си срещу неправосубектен ответник и даването на срок за отстраняване на този недостатък на исковата претенция.

В конкретния случай, съгласно волята на ищцата в първоинстанционното производство, исковете са насочени срещу Министерски съвет на Р. Б.

Съгласно чл. 105 от Конституцията на Р. Б и чл. 19 и чл. 20 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) Министерски съвет е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, който ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. В качеството си на държавен орган Министерски съвет не притежава юридическа правосубектност, т. е. не е самостоятелно юридическо лице, поради което се явява ненадлежен ответник в контекста на изискването на чл. 205 АПК.Ю правосубектност е призната от закона, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), на Администрацията на Министерски съвет на Р. Б и именно последната е пасивно процесуалноправно легитимиран ответник по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Така също, съгласно чл. 4, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, Администрацията на Министерския съвет като юридическо лице се представлява от министър – председателя или от овластени от него длъжностни лица.

При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е констатирал, че в настоящия случай не е била налице една от положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и нуждата от даване на указания на Бийчър в този смисъл. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е указал с нарочно разпореждане на Бийчър да извърши уточнение досежно ответника предвид това, че посоченият от нея не е юридическо лице. Съдът не се е произнесъл по многократно направеното от Министерски съвет на Р. Б възражение за тяхната недопустимост и въобще не е взел становище по този въпрос в постановеното по делото съдебно решение. Така исковете са били разгледани от съда при участието на ответник, който няма процесуална правоспособност и се явява ненадлежен такъв. Това има за последица недопустимост на постановения съдебен акт, който по реда на касационния контрол подлежи на обезсилване. След обезсилването му, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който в изпълнение на разпоредбата на чл. 129, във вр. с чл. 101 ГПК да даде указания на Бийчър за отстраняване на пречката за допустимостта на производството, свързана с посочването от нейна страна на ответник в съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК. Освен това, доколкото от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, и на уточнението към нея, не става ясно кои са провопораждащите отговорността на ответника факти – само отменения отказ, обективиран в Писмо изх. № 04.01-180 от 12.07.2016 г. на главния секретар на Министерски съвет или конкретни действия или бездействия, или всички посочени, съдът следва да изиска от ищцата в първоинстанционното производство уточнение във връзка с това, дали претендира настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди от отменения отказ, обективиран в Писмо изх. № 04.01-180 от 12.07.2016 г. на главния секретар на Министерски съвет или от конкретно действие, респективно бездействие, или от всички тях. Съдът следва също така да даде указания за приобщаване по делото на така отменения отказ, ако вредите се претендират като последица от него или и от него, доколкото при извършената проверка от касационната инстанция, не се констатира той да е приобщен към доказателствата по делото.

Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество на спора само в случай, че нередовностите бъдат отстранени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 193 от 09.01.2018 г., постановено по адм. д. № 9977 по описа на Административен съд София – град за 2017 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.