Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. В. Т срещу Решение № 380 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 267/2018 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменена принудителна административна мярка, приложена на 30.03.2018 г. и съставляваща преместване на паркирано пътно превозно средство лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. [рег. номер на МПС], без знанието на неговия собственик С.Г.

В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП са били налице, тъй като автомобилът е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17. Твърди също така, че превозното средство е пречело на другите участници в движението поради непосредствената близост до входа на Бърза помощ. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което жалбата да бъде отхвърлена, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – С.Г, не изразява становище по касационната жалба до приключване на устните състезания. Постъпили са писмени бележки, в които има искане съдебното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена с устно разпореждане на инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. В. Т.

За да отмени приложената мярка, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 30.03.2018 г., в 12.11 часа в град В. Т, на входа на Бърза помощ (без пропуск) е паркиран лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. [рег. номер на МПС], Анализирайки доказателствата по делото, съдът е установил, че автомобилът е паркиран в обхвата на действие на пътен знак „Път с предимство“. Не се установява, че автомобилът е в обхвата на пътен знак „Спирането забранено“ и знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС, поради което мярката е приложена в нарушение на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП.

Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП установява три хипотези, при който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“. Мярката се прилага, когато: б. „а“ превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б. „б“ превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; б. „в“ превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи.

Видно е от представения по делото констативен протокол № 1222/30.03.2018 г. (л. 6 от делото), че мярката е приложена на основание чл. 171, т. 5 ЗДвП. В същия е изписана и конкретната законова хипотеза, а именно че пътното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП, при наличието на пътен знак В–27 и допълнителна табела Т–17.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно, тъй като в конкретния случай са налице две от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП: 1. превозното средство е паркирано в нарушение на правилата на движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2. затруднявало е преминаването на другите участници в движението, тъй като е било паркирано на входа на Бърза помощ.

Основателно е оплакването на касатора относно първата посочена от него хипотеза. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът към момента на прилагане на принудителната административна мярка е бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране, при наличието на пътен знак В27 и допълнителна табела Т17 така, както е описано в констативния протокол, съставен от органа, разпоредил прилагането на процесната ПАМ. Смисълът на разпоредба на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП е, че забраната, въведена с пътен знак В27, важи до следващото кръстовище, или до знак, който я отменя. В случая соченият от съда знак Б3 „Път с предимство“ не отменя забраната за престой и паркиране, а единствено регулира кой път от кръстовището се ползва с предимство. Същевременно от представения снимков материал безспорно се установява, че автомобилът е бил паркиран преди кръстовището, т. е. на място, където е действала забраната за престой и паркиране.

Въвеждането на нови твърдения относно нарушени разпоредби на ЗДвП в касационното производство е недопустимо, поради което настоящата инстанция няма да обсъжда евентуалното наличие на други извършени нарушения на ЗДвП.

По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт.

Предвид изхода на спора на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, се дължат направените по делото разноски за двете инстанции. По делото са представени доказателства за плащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за първата инстанция и 5 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 380 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 267/2018 г. на Административен съд – В. Т и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г, [населено място], [адрес] срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), приложена от инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. В. Т на 30.03.2018 г., съставляваща принудително преместване на паркирано моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, регистрационен [рег. номер на МПС],

ОСЪЖДА С. Г. [ място], [адрес] да заплати в полза на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. В. Т, ул. „Ц. Т. С“ № 1, бл. „А“ разноските по водене на делото 205,00 (двеста и пет) лева. Решението е окончателно.