Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П срещу решение № 707/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3749/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е обявено за нищожно писмо, изх. № 18 Ф7486-/2/ от 30.11.2018 г. и със същото решение съдът е изпратил преписката на служител от общинската администрация по чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗМДТ, упражняващ правомощията на орган по приходите в посочената дирекция за произнасяне по молба-искане, вх. № 18Ф7486-/2/ от 31.10.2018 г. на Б.К в качеството му на ЕТ „М.-Б.К“. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането и тълкуването на материалния и процесуалния закон. Твърди се в касационната жалба, че с обявеното от съда за нищожно писмо само е разяснено на Б.К какво представлява давността и че за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2007 г. задълженията му за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, ведно с лихви за просрочие са погасени с 10 годишна давност и служебно са отписани чрез маркиране в програмния продукт. Касаторът твърди, че за останалите задължения, за които е установено, че са издадени АУЗД едноличният търговец е бил уведомен с процесното писмо, изх. № 18Ф7486-/2/ от 30.11.2018 г., както и че задълженията по 5 бр. АУЗД, издадени през 2011 г., 2013 г., 2015 г. и 2018 г. са предадени за събиране на частен съдебен изпълнител Т.Л с рег. № 820, КЧСИ с район на действие Пловдивски окръжен съд. В тази връзка сочи, че редът за защита на длъжника е този по чл. 439 ГПК и цитира определение по адм. дело № 7/2013 г. на ВКС и ВАС, смесен петчленен състав.

Ответникът по касация ЕТ „М. –...