Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на началник на Отдел „Разследване“ в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Бургас срещу Решение № 1391/12.07.2018 г. на Административен съд /АС/ - Бургас постановено по административно дело № 404/2018 г.

С обжалваното решение е отменена заповед № УРИ 251з-384/01.02.2018г. на началник на Отдел „Разследване“ при ОДМВР – Бургас, с която на М.Д, заемаща длъжност старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОДМВР – Бургас, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, ал. 3, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо и чл. 204, т. 4 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година и ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на Димитрова деловодни разноски.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е подкрепен от доказателствата по делото правният извод на съда, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Сочи, че деянието описано в заповедта е формално и не предвижда настъпването на вредни последици. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, като на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР в заповедта е определено едно общо наказание „порицание“ с максималния предвиден в закона срок от една година. Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с преследваната от него цел....