Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Г. О, чрез адв.. И като процесуален представител, срещу решение №241 от 30.05.2018 г., постановено по адм. дело №78/2018 г. по описа на Административен съд - В. Т, с което са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 83, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата), приета с решение № 360 по протокол № 23 от 15.02.2005 г. на Общински съвет – Г.О.И се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да отхвърли протеста на Районна прокуратура Г. О срещу разпоредбите на наредбата.

Ответникът - Районна прокуратура Г. О не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред административния съд са оспорени разпоредбите на чл. 83, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Г. О, които са със следното съдържание: т. 4. Не се допускат до участие в публични търгове и публично оповестените конкурси за отдаване под наем на недвижими имоти и на части от тях – частна или публична общинска собственост лица, спечелили търг или конкурс и сключили договор, но неизпълнили договорените си задължения (нередовни платци, повредили или унищожили общинско имущество и др.) и т. 5. Не се допускат до участие в публични търгове и публично оповестените конкурси за отдаване под наем на недвижими имоти и на части от тях – частна или публична общинска собственост лица, които са неизправни по отношение на общината или системно нарушават актовете на Общински съвет.

За да отмени протестираните разпоредби, съдът е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в изпълнение на правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА на общинските съвети да приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с нормативни актове от по-висок ранг. Изложил е съображения, че с решение № 360 по протокол № 23 от 15.02.2005 г. Общински съвет - Г. О е приел нов подзаконов нормативен акт, а не изменение или допълнение на съществуващ такъв, поради което е следвало да бъдат спазени действащите към този момент разпоредби на чл. 2а (отм.) от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) и чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. Посочил е, че в случая не са спазени изискванията на цитираните норми за публикуването на проекта и основните съображения за издаване на акта на интернет страницата на община Г. О или оповестяването му сред обществеността по друг подходящ начин. Приел е на следващо място, че предложението на кмета на О. Г. О е внесено в общинския съвет на 20.01.2005 г. и е гласувано на заседание на 15.02.2005 г., с което не е спазен и предвиденият в чл. 2а (отм.) ЗНА срок от поне един месец за представяне на предложения и възражения по проекта от засегнатите лица и организации, като липсата на обществено обсъждане е определено като съществено нарушение на процедурата по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Наред с това административният съд е достигнал до заключение, че протестираните подзаконови норми противоречат и на материалноправни разпоредби от по-висок ранг – с тях е предвидено ограничение на кръга от лицата с право да участват в търгове или конкурси, като са облагодетелствани заявители без задължения към община Г. О, което води до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност по чл. 3 ал. 3 от ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗЗД ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗОАРАКСД) и противоречи на целите, въведени с чл. 1, ал. 2 от същия закон. Обосновал е извод за допуснато нарушение на чл. 19 от Конституцията на Р. Б поради въведеното с оспорените текстове неравенство на стопанските субекти, както и противоречие с чл. 76 ал. 3 АПК, тъй като общинският съвет е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани към общината, който не е съответен на възприетия в ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) ред. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При правилно приложение на относимите към момента на приемане на подзаконования нормативен акт изисквания, предвидени в чл.2а (отм.) ЗНА и чл. 13 от Указ № 883 от 24.04.1974 г., административният съд е приел, че Общински съвет – Г. О е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непубликуване на проекта за наредба и недаване възможност на засегнатата общественост да се запознае с него, съответно да депозира предварително становища и възражения по разпоредбите на този проект. В конкретния случай през 2005 г. общинският съвет е приел нов подзаконов нормативен акт, поради което е бил длъжен да изпълни императивните законови разпоредби. При нарушаване на задълженията на органа по провеждане на обществено обсъждане в процеса по приемането му се засяга приложението на основните принципи в нормотворческия процес за откритост, съгласуваност и предвидимост. Правилно съдът е приел, че спазването на процедурата във връзка с последващи изменения и допълнения на Наредбата не може да санира допуснатите нарушения при приемането й, след като тези изменения не се отнасят до протестираните норми. В този смисъл констатираните нарушения са съществени и представляват достатъчно основание за отмяна на оспорените текстове по чл. 146, т. 3 АПК.

Обоснован е изводът, че нормите от Наредбата противоречат на материалноправни разпоредби от по - висок ранг. Изискване за ограничаване кръга на лицата, имащи право да участват в търгове и конкурси на територията на община Г. О, до тези, които са изправни страни по сключени с общината договори и нямат задължения към нея, не се съдържа в ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Тези условия противоречат на чл. 1, ал. 2, чл. 3 и чл. 4 ЗОАРАКСД, тъй като с тях за правните субекти се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране на стопанската дейност, които не са необходими за постигане целите на закона. Правилно е заключението на съда и относно противоречието на протестираните норми от подзаконовия нормативен акт с чл.19 от Конституцията на РБ предвид създаването на предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга на лицата, имащи право да участват в търг или конкурс за отдаване по наем на имоти - общинска собственост.

С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №241 от 30.05.2018 г., постановено по адм. дело №78/2018 г. по описа на Административен съд - В. Т. Решението е окончателно.