Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от командира на военно формирование 28860 - Г. М, чрез юрк.. Д, срещу решение № 783 от 12.07.2018 г., постановено по административно дело № 166/2018 г. от Административен съд София-област, с което по жалба на И.М е отменена негова заповед № РД-109/30.01.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата на Малинова да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба - И.М, в представени писмени бележки от процесуалния й представител оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира направените в тази инстанция разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като, макар да е в писмен вид, не съдържа факти, свързани с обстоятелствата като време и начин на извършеното от Малинова дисциплинарно нарушение, в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, тъй като в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се установява извършеното от ответника нарушение на служебната дисциплина, нарушен е и материалния закон при произнасянето на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Видно от съдържанието на оспорената заповед № РД-109/30.01.2018 г. командирът на военно формирование 28860 - Г. М е наложил дисциплинарно наказание „мъмрене" на И.М, на длъжност „Радиорелейчик“ на 1-ва многоканална радиорелейна станция Р-414 в модул „Привързване“ в сектор „Полеви комуникационно-информационни възли, на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, за извършено нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ – „неизпълнение на задълженията по военна служба“, на основание чл. 244, т. 2, чл. 249 и чл. 252 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал. 1, чл. 146, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ПП ЗОВСРБ, като ангажирането на дисциплинарната отговорност на военнослужещата се свежда до констатацията, че изпраща съобщения до капитан Абрашев съдържащи обидни обръщения, заплахи и нецензурни изрази.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че изложените в обжалваната пред него заповед обстоятелства не съдържат факти от които да може да се изведе извод за конкретно извършено нарушение от страна на Малинова. Липсва изискуемото се от закона описание на нарушението. Съставомерността на деянието, за което на Малинова е наложено дисциплинарно наказание, не е обоснована нито от обективна, нито от субективна страна. Видно от съдържанието на обжалвания акт, обективираното като мотиви за ангажирането на дисциплинарната отговорност на военнослужещия, се свежда до констатацията, че Малинова изпраща съобщения до капитан Абрашев съдържащи обидни обръщения, заплахи и нецензурни изрази. Тези фактически основания не покриват изискването за постановяване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ( обсъдените в заповедта съобщения и тяхното съдържание по-скоро водят до изводи за некоректно, невъзпитано и при липса на изискуемата култура поведение в служебните отношения от страна на Миланова). Деянието не е конкретизирано и по време и място на извършване.
Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод, че в обстоятелствената част на оспорваната заповед с оглед неясното изложение на фактите не дава възможност да се установи кое точно поведение на Малинова сочи на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение - на какво точно се основава поведението, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на военната дисциплина. Фактическата необоснованост на дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и специалната норма на 148 от ППЗОВСРБ, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед без да е необходимо обсъждането на съответствието му с материалните разпоредби на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото военно формирование 28860 - Г. М следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касационната жалба направените деловодни разноски пред ВАС в размер на 700 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 783 от 12.07.2018 г., постановено по административно дело № 166/2018 г. от Административен съд – С. О.
ОСЪЖДА военно формирование 28860 - Г. М да заплати на И.М направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 700 (седемстотин)лева. Решението е окончателно.