Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. Б” ООД – с. В., О. Г чрез процесуалния му представител адв. А.К срещу решение № 7044/10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 6927/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 459/26.04.2018 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-953/2017 г., с което е установено, че от страна на „У"ООД. Една част от посочените дружества са декларирали, че и понастоящем имат търговски отношения с "У. Б" ООД, но нито едно от изброените дружества не е потвърдило твърдението на жалбоподателя, че му е оказван натиск да сключва договори с "Уон" ЕООД и/или да прекрати търговските си връзки с "У. Б" ООД. При така установените факти и обстоятелства законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не е налице състав на чл. 36, ал.1 ЗЗК. Тази разпоредба забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, която е насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. Тя представлява специален състав за разлика от чл. 29 ЗЗК. Съдебната практика на ВАС е категорична, че специалният състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК включва елементи и от обективна и от субективна страна, а това са: неправомерното деяние следва да е извършено с цел привличане на клиенти и да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договорите на конкурент. Между деянието и последиците следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, а както вече се посочи и вредоносен резултат, но такива не са установени от данните по делото и като е приел, че не е налице състава на имитация по смисъла на чл....