Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.П, против решение № 6580 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6609/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 27 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3286з-1951 от 15.05.2018 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), с която е отказано снемането на полицейска регистрация.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че оспорената заповед не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. В касационната жалба е заявено и искане за отмяна на решението, в частта за разноските, с която част касаторът е осъден да заплати сумата от 100 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение на ГДНП. В тази част искането като такова по чл. 248 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, е изпратено на АССГ за произнасяне. АССГ с определение № 642 от 22.01.2019 г., постановено по адм. дело № 6609/2018 г. е отхвърлил искането за редуциране на присъдената сума, тъй като същата е определена в минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция "Национална полиция" не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна,...