Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 13345 от 07.12.2016 г. постановено по адм. дело 11524/2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С него е отменена Заповед № 8121К-2287/08.07.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2 т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на главен инспектор Н. Р. И. - началник на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от две години“, считано от датата на връчване на заповедта и осъдено министерството на вътрешните работи да заплати съдебно-деловодни разноски.

Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение, и с искане за отмяната му. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Н. Р. И. от [населено място], чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се и присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Върховният административен съд, пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него Заповед № 8121К-2287/08.07.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2 т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на главен инспектор Н. Р. И. - началник на сектор...