Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. Х. С. и В. А. Н., представлявани от адв.. Ч, против решение № 464/16.03.2016 г. по адм. д. № 883/2015 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът Г. А. А. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски съгласно списък.

Ответниците началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /С./ Б., Р. И. Н. и З. И. Н. не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни, за които решението е неблагоприятгно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касаторите С. и Н. срещу заповед № 18-2790/08.04.2015 г., с която по заявление на Г. А. А., на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) /ЗКИР/ началникът на С.-Бургас е одобрил изменение на КККР на [населено място], общ. Н., одобрени със заповед № РД-18-59/14.09.2006 г. на изп. директор на АГКК-С., чрез нанасяне на нов обект в КККР сграда с идентификатор [номер] с площ 565 кв. в. с предназначение -сграда за обществено хранене, собственост на А. въз основа на договор № 196, т.2, рег. № 3608/21.06.2005 г., издаден от Служба по вписванията Б. За да постанови този правен резултат, съдът е приел предпоставките на чл. 54, ал. 1 ЗКИР за доказани - сградата е собственост на заявителя и е съществувала към 2006 г., предвид което неотразяването й в КККР представлява непълнота по смисъла на § 1, т. 16 ПРЗКИР, законосъобразно допълнена с обжалваната заповед. В тази връзка е взел предвид влязлото в сила решение...