Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационни жалби, подадени от С. А. С., понастоящем в З. [ място], чрез пълномощника му адв.. Ч и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] /ГД „ИН”/, чрез пълномощника юрк.. Г, срещу Решение № 20/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 399/2015 г. по описа на Административен съд Плевен.

С. А. С. обжалва решението в отхвърлителната му част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията. Претендира присъждане на разноски.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” обжалва решението в осъдителната му част, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. и основателност на касационната жалба на ГД „ИН” [населено място].

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на С. е неоснователна, а тази на ГД "ИН" е основателна.

Производството пред Административен съд Плевен е образувано по исковата молба на С. С. против ГД „ИН” [населено място], с която на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди – разболяване от туберколоза в З. [ място] в резултат от лоши битови условия, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в...