ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473

гр. София, 22.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Въбдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20228002103870 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 48729 от 01.08.2022г. на „З. А. ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. П. М., против решение № 1633 от 28.06.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 8413/2021г. на Софийския градски съд, ГО, II В -въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 20087349 от 06.04.2021г. по гр. дело №49779/2020г. на Софийския районен съд, II ГО, 177 състав, с което е отхвърлен предявеният от „З. А. ЕООД против „Краси ЕООД и Г. М. Р. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 229, ал.3 ЗЗД да се признае за установено, че договор за наем на недвижим имот, сключен на 22.10.2013г. и вписан в Службата по вписвания [населено място] с рег. № 9987/12.11.2013г. има срок на действие три години.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответниците по касационната жалба „Краси ЕООД и Г. М. Р., чрез пълномощника адв. Н. К., в писмен отговор излагат становище за недопустимост на касационната жалба; за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорват жалбата, като неоснователна, претендират разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира същата за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „З. А. ЕООД, с която против „Краси ЕООД и Г. М. Р. е предявен установителен иск за признаване за установено, че договор за аренда на земеделска земя от 22.10.2013г., сключен между ответниците и вписан под рег. № 9987/12.11.2013г. в Службата по вписвания [населено място], има срок на действие три години, считано от 01.10.2014г.

Предявеният установителен иск е оценяем и за определяне цената му е приложима разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество притежава 105/504 идеални части от земеделските земи, предмет на процесния договор за аренда или 153,182 дка; договорът за аренда от 22.10.2013г., по отношение на който е предявен установителния иск е за срок 10 години, с уговорена арендна вноска 30 лева на декар. Цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба е изчислена от него в размер 4 595,46 лева - арендната вноска за една година за притежаваната от „З. А. ЕООД земеделска земя -чл.69, ал.1, т.5 ГПК. Цената на иска е тази, която е определена при завеждане на делото. След първото по делото заседание цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, съдържаща се в ТР № 3 от 27.10.2014г. на ВКС по тълк. дело № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС; определение № 241 от 16.06.2020г. по ч. гр. д. № 1297/2020г. на III ГО, определение № 74 от 12.02.2020г. по гр. д. № 3745/2019г. на IV ГО и много други.

В случая, в първото съдебно заседание пред СРС въпрос за цената на иска не е повдиган, нито от ответника, нито служебно от съда, поради което и след изтичане на този срок вече не може да бъде повдигнат (чл. 70, ал. 1 ГПК). Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по установителен иск с цена 4 595,46 лева-под установения в закона лимит за допустимост на касационен контрол както за търговски, така и за граждански дела. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева - за търговски дела и до 5 000 лева за граждански дела, поради което в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената против това решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Поради липсата на доказателства за сторени от ответниците „Краси ЕООД и Г. М. Р. разноски в производството пред ВКС, такива не следва да им се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 48729 от 01.08.2022г. на „З. А. ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. П. М., против решение № 1633 от 28.06.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 8413/2021г. на Софийския градски съд, ГО, II В -въззивен състав и

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3870/2022г. по

описа на ВКС, ГК, IV ГО.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

1.

2.