ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436

гр. София, 20.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц.

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20228002103657 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. Я. срещу решение №261009/22г. на СГС, ГО, IV-Е въззивен състав, с което са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ.

Делото е образувано по искова молба на А. Я. срещу „Д. К. Е. България ЕООД, с искане по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Ищецът твърди, че е незаконно уволнен по чл. 328, ал.1, т.5 КТ, поради следните причини: Възлагана му е работа за друга трудова функция и преценката за неефективно изпълнение на работата е била въз основа на работата по другата трудова функция, за която не му е била връчена длъжностна характеристика. В длъжностната характеристика му е определена работа като „продуктов инженер, а му е била възлагана работа като „програмист. Освен това липсвали мотиви към заповедта за уволнение, и реално е изпълнявал ефективно възложената работа, отнасяща се за друга трудова функция.

Работодателят е възразил, че ищецът е работил на длъжност „старши програмист в отдел „Инжинеринг софтуер и всички възлагани задачи са в кръга на трудовата му функция, а длъжностната характеристика установява изискванията за заемане на длъжността. Изрично било посочено в длъжностната характеристика, че могат да бъдат индивидуално формулирани други дейности и отговорности, както и да изпълнява ежедневно оперативни задължения. За 2012г. е получил крайна оценка „ниско представяне. Изисквано е от ищеца базово познание на езика „Питон, тъй като в екипа, в който е работил, всички са ползвали този език, а ищецът е имал толкова време да се запознае с този език, колкото и другите. След поставената ниска оценка за 2012г., ищецът не е подобрил работата си, а е препятствал възлагането на работа чрез необосновани претенции за съобразяване с несъществуващи изисквания по длъжностната характеристика.

Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение по чл. 328,ал.1, т.5 КТ, е мотивирана, доколкото в нея е посочено, че А. Я. показва системно незадоволителни резултати на поставените задачи, не изпълнява задачите съгласно изискването, не спазва срокове, не уведомява ръководителя си за възникнали проблеми, не сътрудничи с колегите от екипа. Липсват му бързина и ефективност, сътрудничество с колеги, липса на комуникация с прекия ръководител, създава напрежение в екипа и поставя на риск поети ангажименти към клиенти. Въз основа на свидетелските показания и приетите по делото съдебно - технически експертизи въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът не е комуникирал с колегите от екипа, работил бавно и немотивирано, не показвал стремеж за нови знания и умения, не се справял със задачи, давани на служители, които тепърва започвали работа. Това неефективно изпълнение е било продължително време, а не краткотрайно.

В касационната жалба се посочва, че съдът бил установил от фактическа страна, че на ищеца е възлагана работа извън длъжностната характеристика, но въпреки това и при очевидна неправилност е отхвърлил исковете. В изложението се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса-Следва ли неефективното изпълнение да е за работа, която не е ясна, изрично и конкретно уговорена, не е формално описана в трудовия договор като части на трудовата функция. Поддържа се и основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос в изложението има формирана практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС, поради което липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно решение №800/11г. на IV ГО съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. В длъжностната характеристика може да бъдат посочени и качества, които работникът трябва да притежава според естеството на възложената работа, но ако длъжностна характеристика липсва, не е връчена, във връчената длъжностна характеристика не са посочени качества или не са посочени всички необходими качества за ефективното изпълнение на възложената работа, не следва, че работникът може да работи без необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение поради липсата им.

В случая въззивното решение не е в противоречие с тази практика, тъй като съдът е установил, че ищецът е сключил трудов договор за длъжност „старши програмист, възлагани са му задачи, свързани с програмиране и е установено, че са липсвали фактически знания и умения за справяне с възложената работа в срочно, качествено и количествено отношение. Ищецът е уволнен от същата длъжност. Съдържанието на длъжностната характеристика не може да промени естеството на възложената работа, а само да конкретизира, да определи допълнителни задължения, но не и да възлага несвойствени задължения. По аргумент от същото не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, по довода в изложението, че в длъжностната характеристика липсва задължение за извършване на работа по програмиране. Задълженията да се извършва работа по програмиране са възникнали с подписването на трудовия договор и от естеството на възложената работа за длъжността „старши програмист.

Воден от горното, ВКС, състав на III ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261009/22г. на СГС, ГО, IV-Е въззивен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

1.

2.