О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50168

София, 16.03.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б гр. дело № 2529 по описа за 2022 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Л. А. и Д. Т. В. – А., двете чрез адв. Д. К., срещу въззивно решение № 126/02.02.2022 г., постановено от Апелативен съд София, по въззивно гр. д. № 1896/2021 г.

Касаторите излагат доводи за неправилност.

Насрещната страна Д. О. А., чрез адв. А. С. В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил исковете на Т. Л. А. и Д. Т. В. – А. против Д. О. А. за прогласяване нищожността на договор за дарение, оформен в нот. акт №. .. г. на нотариус В. Г., рег. №. .., с който Д. Г. А. дарила на Д. О. А. свои недвижими имоти, като сключен поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално поради липса на воля, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално поради съдържаща се в него недействителна клауза – относно учредено право на ползване, без която клауза договорът не би бил сключен, на осн. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Първостепенният съд се е произнесъл по иск за нищожност на договора за дарение по твърдение, че е сключен 1. в противоречие със закона – чл. 576, ал. 4, чл. 580, чл. 586 ГПК и чл. 112, б. „и“ ЗС; 2. поради липса на съгласие у дарителката да дари имота, тъй като тя към момента на прехвърлянето не е могла да формира воля, защото не е разбирала свойството и значението на постъпките си поради напреднала възраст и съпътстващи соматични заболявания; 3. в нарушение на добрите нрави, изразяващо се в това, че дарителката действала в напреднала възраст, в състояние на силна внушаемост, без да разбира свойството и значението на постъпките си, а единствената цел на надарената била нейното обогатяване, след смъртта на майка й; 4. поради недействителността на клаузата, с която е запазено правото на ползване върху прехвърлените имоти, без знание и съгласие на други съсобственика и е нищожна, поради противоречие с чл. 56-62 ЗС, а още се явява и единствено условие за дарението, като единствената цел е прехвърлянето да стане факт едва след смъртта на дарителката.

Въззивният съд изложил съображения, че твърденията за нищожност на договора поради противоречие със закона е неоснователен, защото ищците се обосновават с твърдения за нарушения, допуснати от нотариалния орган, които не са измежду тези, посочени от законодателя като такива, обуславящи извод за нищожност на нотариалното удостоверение.

Относно здравословното състояние на дарителката, въззивният съд, като обсъдил заключението на съдебния експерт и вещите лица, заключил че тя е била в състояние да изрази правновалидна воля за сключване на атакуваната сделка.

По отношение на другите искове за нищожност, разгледани в евентуалност, съдът посочил, че въззивната жалба е бланкетна, поради което същите не следва да бъдат обсъждани от въззивния. При постановяване на решението по отношение на тези искове не е налице нарушаване на императивна правна норма, за спазването на която съдът следи служебно.

Касаторът е представил изложение, което в основната си част е повторение на оплакванията срещу въззивното решение – доводи по см. на чл. 281 ГПК, извън проверката по чл. 288 ГПК. Поставен е само един правен въпрос, уточнен от настоящия състав: допустимо ли е въззивният съд да постанови своето решение без да е обсъдил доказателствата по делото, относимите към правния спор факти и обстоятелства, вкл. новонастъпилите в хода на въззивното производство.

Касаторът не твърди, че след даване ход на устните състезания пред първостепенния съд са настъпили конкретни релевантни за спора обстоятелства, така че в последната си част правният въпрос е неотносим. В останалата си част въпросът е от значение за всяко исково производство. В случая съставът на Върховния касационен съд намира, че се е осъществила хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК при постановяване на въззивното решение по четвъртия по ред иск за нищожност на дарението, във връзка с твърдение, че клаузата, с която дарителката е запазила са себе си правото на ползване върху имота, е нищожна. Касаторът бланкетно се е позовал и на трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1,, т. 2 и т. 3. Касационната инстанция намира, че в указаната част въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, която практика съставът и сам знае (напр. решение № 79/12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о.; решение № 554/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г., IV г. о.; решение № 166/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о.; решение № 194/18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., IV г. о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 26/08.02.2008 г. на ВКС по т. д. №445/2007 г., I т. о.; решение № 266/29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №1058/2010 г., I г. о.; решение № 378/15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2015 г., IV г. о., решение № 134/08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г.). Непосочване изрично на съдебни актове от касатора в случая не е пречка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в указаната част.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и служебно по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за преценка допустимостта му по разгледаните искове за нищожност на дарението поради липса на воля, евентуално поради противоречие с добрите нрави, която проверка е във връзка със задължението на съда да квалифицира сам претенциите, с които е сезиран, съответно за относимата в случая правна квалификация към материалноправния спор.

Няма основания – нито по обосновката на касаторите, нито служебно в хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено по иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 126/02.02.2022 г., постановено от Апелативен съд София по въззивно гр. д. № 1896/2021 г., в частта по исковете за нищожност поради липса на воля, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално поради съдържаща се в договора недействителна клауза, на осн. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 126/02.02.2022 г., постановено от Апелативен съд София по въззивно гр. д. № 1896/2021 г. в останалата му част.

УКАЗВА на касаторите, в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 878,20 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: