Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Т. П., [населено място], [улица] срещу Решение №891 от 16.11.2015 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело №560/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на В. Т. П. за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация №948 от 25.11.2011 г. на орган по приходите в [община], с който за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2012 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 1, 62 лв. и лихви – 0, 31 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 3, 11 лв. и лихви – 1, 29лв.

Касационният жалбоподател – В. Т. П., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закони и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не уважил искането по чл. 176, ал. 1 – 4 и чл. 177, ал. 2, т. 2 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ да даде обяснения за съдържанието и начина на съставяне на протоколите за връчване на съобщение за издаден акт за установяване на задължения по декларация, които са с липсващи реквизити.

Съдът не уважил искането за отвод на съдията и не съобразил становищата, залегнали в научната доктрина, съгласно които протоколът се съставя в писмена форма и трябва да отразява действията на съставилото го длъжностно лице. Сочи, че процесните протоколи са с липсващи реквизити, а съдът неправилно ги ценил като доказателства. Непосочването на имената на пощенския служител счита, че буди определено съмнение за реалното връчване. Излага подробно фактите по съобщаването на акта като им прави подробен анализ. Обосновава извод за несъобразяване на решението със съдебната практика и за изводи, които не съответстват на доказателствата по...