Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Oбразувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Б. - Център", представляван от ст. юрк.. Г, против Решение № 1462/01.08.2016 г. по адм. дeло № 2083/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно.
Ответникът - [фирма], в писмен отговор и в представени по делото писмени бележки отрича основателността на оспорването, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок за обжалване. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С атакуваното решение, по оспорване на [фирма], Административен съд - Бургас е отменил като незаконосъобразно Решение № 32-106237/10.09.2014 г. на началника на МП "Пристанище Б. - Център", потвърдено от началника на Митница Б., с което на основание чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 за стоката, декларирана като "тежки масла, смазочни масла; други масла, предназначени да претърпят специфична преработка" с код ТАРИК 2710 19 71, допусната до режим за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МРН 12BG001007Н0028461 от 05.10.2012 г. и ЕАД МРН 12BG001007Н0028488 от 07.10.2012 г. с получател [фирма], след проведена митническа лабораторна експертиза, е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение, код по ТАРИК 2707 99 99 00. Според първоинстанционния съд, съобразно забележка 2 към Глава 27 на КН и ОБХС, в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. Материалите по административната преписка са обсъдени в съвкупност със заключенията на съдебно-химическите експертизи и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на български съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 по КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", при което административният съд е достигнал до извод, че митническият орган неправилно е претарифирал стоката с нов код 2707 99 99, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните.
Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правило приложение на материалния закон.
От заключенията на приетите по делото съдебно–химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към Глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесните продукти. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. Заключението на МЛЕ е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“. В разглеждания случай правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-330/13 г. относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 г. на Комисията от 27 септември 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на същото, СЕС разграничава понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“, използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. В случая използваният от съдебно-химическата експертиза метод ASTM D 2007-1998 дава по-точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране, а резултатите от проведените изпитвания показват, че продуктът не отговаря на условията, посочени в подточки „в“ и „г“ от ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99. По свойства, характеристики и предназначение същият отговаря на изискванията за класифициране като „нефтени масла“ по смисъла на забележка 2 към Глава 27 на КН и се отнася към код 2710, подпозиция 2710 19 99, което доказва, че стоката попада в тарифния код, деклариран от ответното дружество.
За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изводът на съда по отношение на неотчетената разлика между „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“, според тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП „Пристанище Б. - Център“ за промяна на декларирания код по КН, като противоречащо на материалния закон.
Предвид горното, решаващият извод за незаконосъобразността на административния акт за определяне на нов код ТАРИК 2707 99 99 00 в кл. 33 на ЕАД МРН 12BG001007Н0028461/05.10.2012 г. и ЕАД МРН 12BG001007Н0028488/07.10.2012 г., определяне на размера на митническото задължение и нов размер на ДДС, се явява правилен. Обжалваното решение като постановено при отсъствието на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При този резултат от спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, е основателна и ще бъде уважена в размер на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1462/01.08.2016 г. по адм. дело № 2083/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА МП "Пристанище Б. - Център" да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева. Решението е окончателно.