Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. И. П срещу решение № 368/22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3766/2014 г. по описа на Административен съд – гр. В. в частта, в която е отменен по жалба на Ф. Х. Х. от [населено място], [община], [област] РА № 271401812/08.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. [населено място], потвърден с решение № 682/11.11.2014 г. на посочения по-горе директор за данък върху доходите по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 505,17 лв. до пълния размер 2 016,82 лв. и за лихвите за разликата над 169,55 лв. до пълния размер от 675,69 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът бил приел, че органите по приходите са определили паричния баланс на лицето за 2010 г. в нарушение на материалния закон чрез отрицателни междинни (подневни) салда и чрез компенсиране на парични недостиг от и към неговата съпруга. Касационният жалбоподател не отрича, че паричният баланс е изготвен по начина, описан от съда, но твърди, че в конкретния случай и на годишна база недостигът е в същия размер 37 411,64 лв. – 57 579,89 лв. = 20 168. Излагат се доводи, че възприетият подход на компенсиране кореспондира с принципа на неделимост на приходите и разходите на лицата, които живеят в едно домакинство, още повече, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Касационният жалбоподател моли съдът да се съобрази...