Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу Решение № 5691 от 14.09.2015г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 1737 по описа на същия съд за 2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2041109484/13.02.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], мълчаливо потвърден от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/[населено място]

. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Волянова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2041109484/13.02.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден от директора на Д „ОДОП“ [населено място]. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл.168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Съдът е отчел основния спорен въпрос по делото относно реалността на извършените доставки на услуги и като е обсъдил доказателствата и събраните доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до обоснован извод, че ревизираното дружество не е доказало, че са настъпили данъчни събития – извършени реални доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] 1 [фирма]“, [фирма], [фирма]. В частта по ЗКПО на РА съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за наличие на основания за увеличение на финансовия резултат за периоди 2005-2009г., на основание чл.23,ал.2,т.10 ЗКПО отм. и чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък и лихви върху него. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.В жалбата на практика се правят възражения срещу обжалвания ревизионен акт, не се съдържат конкретни възражения срещу решението на съда като сочените пороци на решението съставляват възпроизвеждане на касационните основания по чл.209 АПК. Основно се акцентира върху допуснати процесуални нарушения от приходните органи при извършване на насрещните проверки на цитираните по-горе доставчици и относно направените изводи, въз основа на събраните доказателства от тези проверки. Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на насрещните проверки на доставчиците на ревизираното лице са неоснователни. Доколкото доставчиците не са намерени на техните адреси за кореспонденция како данъчно-задължени субекти, приходните органи не са имали възможност да съберат доказателства извън тези, които са били представени в приходната администрация от РЛ и всеки от доставчиците. Освен това нарушенията в административната част на производството, дори и да са допуснати такива при събиране на доказателства и кореспонденция с трети лица, не се явяват съществени, тъй като съдебната фаза на производството е инстанция по съществото на спора. На този етап жалбоподателят има процесуална възможност да иска събирането на относими доказателства и доказателствени средства. В процесния случай на жалбоподателя е била указана доказателствената тежест в процеса, правилно разпределена от съда, дадена е и многократна процесуална възможност да сочи доказателства, указана е последицата от евентуалното процесуално бездействие. Първоинстанционният съд, по искане на страните и служебно, е изяснил фактическата обстановка по спора и е достигнал до обосновани фактически изводи относно основния спорен въпрос – наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици на РЛ. Обосновано е прието, че по фактурите, издадени от [фирма], с предмет – изработка на идеен проект, рекламни материали, щандова конструкция и др., както и от [фирма], с предмет – проектиране, набавяне на материали и изграждане на щанд за изложение, не са събрани доказателства, установяващи извършване на фактически действия от изпълнителя за изработка и доставка на такива услуги, предаването им и съответно приемането им от получателя, липсват данни изпълнителят изобщо да разполага с възможности – работници, материали и машини - за осъществяване на доставки от този вид. Наличието на краен резултат не обоснова извод, че услугите са извършени именно от лицата, които са издали фактурите. Същите фактически изводи са относими изцяло и към фактурите, издадени от [фирма] – за изработка на рекламни конструкции, рекламни материали, щандова конструкция и от [фирма] – за разработване на рекламна стратегия, предпечатна подготовка и печат на рекламни материали по договор.Относно фактурите за СМР, издадени от [фирма], с предмет – саниране на сграда и от [фирма], с предмет – ремонт и изграждане на покривна конструкция и от [фирма], с предмет - по договор от 27.04.200г. и по договор от 31.10.2007г. Подобно на фактурираните рекламни услуги, не се е доказано приемо-предаването на изпълнението, поради което и само на това основание услугите не могат да се отчетат като завършени и извършени по правилата на ЗЗД. Обстоятелството, че е налице краен резултат, сходен с фактурирания предмет, не доказва пълно, че този вид СМР са извършени именно от тримата доставчика, още повече, че не е установено същите да разполагат с необходимия за това персонал, машини съоръжения, материали. Следва да се отбележи, че по фактурите, издадени от [фирма], относно договор от 31.10.2007г. е налице и липса на предмет, тъй като такъв договор не е събран като писмено доказателство, не е налице индивидуализация на предмета по друг начин. Съответно на изложеното дотук, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи относно последиците от липсата на установена реалност на доставки на стоки и услуги по процесните фактури. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките.В тези случаи правилно е прието, че при липса на данъчно събитие данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно, съответно е налице отрицателна предпоставка по смисъла на чл.70,ал.5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка съдът правилно, обосновано и законосъобразно е отчел, че обжалваният пред него РА, в частта му по ЗДДС, е законосъобразен и като такъв го е потвърдил. Решението на АССГ в тази му част е правилно и следва да се остави в сила от касационния съд. В частта на РА по ЗКПО първоинстанционният съд, го е отчел като законосъобразен предвид наличие на основания за увеличение на финансовия резултат за периоди 2005-2009г., на основание чл.23,ал.2,т.10 ЗКПО отм. и чл.16,ал.2,т.4 ЗКПО, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък и лихви върху него. В касационната жалба са изведени основания за отмяна на решението на АССГ, отново във връзка с допуснати нарушения в ревизионното производство, конкретно относно променения финансов резултат за 2005г. по разходи, направени по договори с [фирма] и [фирма]. Наведените оплаквания са неоснователни.Съгласно чл.23,ал.2,т.10 ЗКПО отм. финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляването му и които не се обосновани документално, по нормативно определения ред – с първични счетоводни документи, придружени с фискален бон или касова бележка, при съблюдаване на легалното определение за документална обоснованост по т.34 от пар.1 ДР ЗКПО отм. , Касаторът счита, че документална обоснованост на посредническата услуга е налице по силата на представения като доказателство посреднически договор и осъществените разплащания по него, както и принципно - при наличие на плащане на разходите, които не са признати за данъчни цели. Обратно на вижданията на касатора, извършените плащания не са достатъчни, за да се приеме за данъчни цели, че разходите са направени. За да се приеме наличие на разход, следва в първичните счетоводни документи стопанската операция да е вярно отразена, т. е. да е доказано реалното извършване на услугите, по които РЛ е получател. В случая от доказателствата по делото, вкл. и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, не е установено по категоричен начин не само извършването на услугите от [фирма], но и вида им като естество на посредническата услуга, липсва количествено-стойностна индивидуализация, както и данни за възможностите на лицето за извършване на каквито и да било дейности от този вид. Обосновано е прието, че не е доказано фактическото извършване на фактурираните услуги, поради което с отчетените разходите по тях правилно с РА е увеличен ФР за съответната данъчна година. Относно другите данъчни периоди по ЗКПО – 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. – не са наведени конкретни касационни оплаквания от касатора. При служебна проверка за материална законосъобразност на обжалваното решение на АССГ в тази му част, не се констатираха пороци на същото, поради което касационният съд намира, че решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила изцяло и в частта на РА по ЗКПО. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила изцяло.Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски на осн. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адв.. Вия в размер на 2674лв.Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5691 от 14.09.2015г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 1737 по описа на същия съд за 2013 г.ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],ет.[номер], с ЕИК[ЕИК], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите разноски за касационното производство в размер на 2674лв./ две хиляди шестстотин седемдесет и четири лева/. Решението е окончателно.