Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалните му представители, срещу Решение № 1860 / 17.03.2016 г, постановено по адм. дело № 4331/2015 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ), с което е отменено Решение № Р-148 /15.04.2015 г, на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него Решение № 88 /21.01.2015 г, на началника на М. [ място] и преписката е изпратена на компетентния административен орган за издаване на ново решение по направеното от [фирма] искане за възстановяване на акциз по чл. 22, ал. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) в размер на 22 531,52 лева при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството пред Административен съд-София град е образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № Р-148 /15.04.2015 година на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № 88 /21.01.2015 г, на началника на митница [населено място]. С последното, по искане с вх. № ЗАДС-2735 /28.10.2014 г. на дружеството-жалбоподател, началникът на митница [населено място] е отказал възстановяването на платен акциз в размер на 22 531,52 лева, поради неизпълнение на изискванията на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС за влагането на денатурирания етилов алкохол в краен продукт по смисъла на чл. 4, т. 54 от ЗАДС. С обжалваното в настоящето производство съдебно решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 27, ал. 4 от ЗАДС, в съответствие с изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът, въз основа на назначените съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи е направил извод, че предпоставките на чл. 22, ал. 2 от ЗАДС за възстановяване на акциз по искането на дружеството са изпълнени, тъй като платеният акциз е за денатуриран етилов алкохол, който е вложен в производството на краен продукт "тоалетна вода", негоден за човешка консумация. С оглед на изложеното, съдът е отменил като незаконосъобразно решението на директора на Агенция "Митници", с което е било потвърдено решението на началника на митница [населено място], тъй като заплатеният от дружеството акциз е подлежал на възстановяване и е изпратил преписката на компетентния административен орган за издаване на ново решение за възстановяване на акциза, съобразно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 (с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане) може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция "Митници", който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" се обжалва по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от [фирма] в законоустановения срок за това жалба против решението на директора на Агенция "Митници", издадено по жалба срещу решение за възстановяване на акциз на началника на М. [ място], с което на дружеството е отказано възстановяването на платен акциз в размер на 22 531,52 лева. Предмет на оспорване в случая е именно решението на директора на Агенция "Митници", а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на М. [ място], потвърдено с решението на директора на Агенция "Митници". В настоящият случай, редът за обжалване на административния акт е по ДОПК. В случая правилно съдът е приел, че се обжалва решението на директора на Агенция „Митници“, който надлежно е конституиран като ответник в първоинстанционното производство.
Като е отменил решението на директора на Агенция "Митници" ведно с потвърденото от него решение на началника на М. [ място], с което е отказано възстановяване на акциз, съдът не е излязъл извън предмета на спора и не е постановил недопустим съдебен акт. В случая е налице произнасяне по повдигнатия административноправен спор, като обжалваното решение е допустимо и в двете части, с които са отменени, както решението на директора на Агенция "Митници", така и потвърденото с него решение на началника на М. [ място].
Решението обаче е неправилно, поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От данните по делото се установява, че с определение на съда, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 11.08.2015 г, е допуснато изготвянето на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи с поставени от процесуалния представител на жалбоподателя в молба-уточнение с вх. № 17296 /02.07.2015 г, въпроси към вещите лица. На 09.10.2015 г, в деловодството на АССГ са постъпили двете съдебни експертизи, изготвени съответно от вещо лице Н. Т и от вещо лице А. К, като копия от тях са предоставени на страните за запознаване. В проведеното на 21.10.2015 г, открито съдебно заседание, в присъствието и на двете страни по делото вещите лица са изслушани, като процесуалния представител на Агенция "Митници" е оспорил и двете заключения на вещите лица по изготвените съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Срещу първото от посочените заключения е наведено оплакване за дадени от вещото лице Терзиева неизчерпателни и неточни отговори на поставените от страните въпроси, касаещи понятието "краен продукт" за предприятието и "краен продукт" по см. на чл. 4, т. 54 от ЗАДС. С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е приел заключението на вещото лице Терзиева.
Срещу съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Кръстева, процесуалният представител на Агенция "Митници" също е направил възражение, че не следва да бъде приемана, тъй като взетата от страна на вещото лице проба е компрометирана, поради липсата на поставени пломби върху взетите проби. Освен това се посочва, че експертизата не е била предоставена в цялост на Агенция "Митници". В същото съдебно заседание юрк.. Д е направил искане до съда за възлагане и изготвяне на допълнителна/повторна съдебно-техническа експертиза, като изрично е посочил, че при изготвяне на лабораторен анализ на дадено химическо вещество, редът за предоставяне на резултатите е различен. Съдът е допуснал изготвянето на повторна съдебно-техническа експертиза с Протоколно определение от 21.10.2015 г, с отпадане на въпрос № 3 от първата допусната експертиза и е определил депозитната сума за внасяне от страна на ответника.
С Определение от 25.11.2015 г, постановено в закрито съдебно заседание, съдът е назначил за вещо лице инженер-химик В. Й и е отложил и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.01.2016 г. С молба, постъпила в АССГ на 15.12.2015 г, вещото лице Йорданова е помолила да бъде освободена като експерт по делото тъй като от 2010 г, е пенсионер и не работи в химическа лаборатория. С разпореждане от 17.12.2015 г, е освободил вещото лице Йорданова и е назначил за експерт доц. д-р В. А, който с уведомително писмо, постъпило в АССГ на 22.12.2015 г, е посочил, че [фирма] следва да организира осигуряването на представителна, пломбирана проба за изследване, като за целта използва услугите на лицензирана и сертифицирана институция, извършваща подобна дейност, която проба да бъде взета в присъствието на представител на Агенция "Митници". Вещото лице е посочило още, че за пробовземането следва да се състави акт за вземане на представителна проба и опаковката на същата да се пломбира, което се извършва от лицензирана фирма – пробовземач, като изготвянето на експертизата ще отнеме от 3 до 5 дни след получаване на пробата. В отговор на това уведомително писмо, процесуалния представител на [фирма] е посочил, че не възразява срещу исканията на вещото лице и основно срещу начина на изземване на пробата, като е помолил съда да разпореди и определи сертифицирана институция, която да вземе пробата в присъствието на поканен представител от страна на Агенция "Митници". С молба от Агенция "Митници" до съда, постъпила на 09.02.2016 г, е бил приложен и списък на акредитираните от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" лаборатории, като отново изрично е посочено, че пробовземането следва да бъде извършено от сертифицирано лице и да се изследва в акредитирана лаборатория от посочения списък.
Именно това е следвало да направи и съдът, като вместо това е приел, че процесът се шиканира от страна на ответника с оглед събиране на доказателства, тъй като списъкът с акредитираните лаборатории е представен едва на 09.02.2016 г, а делото е отлагано в три поредни съдебни заседания. С оглед на изложеното, съдът е отменил протоколното си определение от 21.10.2015 г, с което е допуснал изготвянето на повторна съдебно-техническа експертиза и е дал ход на делото по същество.
В нарушение на правото на защита на страните и принципа на равнопоставеност, съдът не е приел възраженията на процесуалния представител на ответника, който в проведеното на 21.10.2015 г, открито съдебно заседание е оспорил обективността и изчерпателността на заключението на вещото лице Кръстева, по изготвената съдебно-техническа експертиза и е поискал изготвянето на повторна експертиза, на което ответната страна не се е противопоставила. Като не е позволил изготвянето на такава повторна съдебно-техническа експертиза, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничаващо възможността на страните да докажат твърденията си, което е достатъчно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Неподкрепени от данните по делото са и изводите на съда, че производството е прекомерно забавено и отлагано в три поредни съдебни заседания, по вина на ответника - Агенция "Митници". Първоначално, назначеното с определение от 25.11.2015 г, вещо лице В. Й е помолила да бъде освободена от възложената й от съда задача за изготвяне на повторна съдебно-техническа експертиза, а в последствие второто назначено от съда вещо лице - доц. д-р В. А е посочило, че не може да изготви възложената му експертиза в срок, поради липсата на предоставена проба за изследване.
Съдът е длъжен да събере всички относими за правилното решаване на спора доказателства, които след това да обсъди обективно в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, което съдът в настоящия случай не е направил. Позоваването на съда на заключението на вещото лице Кръстева, при положение, че същото заключение е било оспорено по надлежния ред от страна в производството, поради компрометиране на взетите проби, се явява неправилно, а направените въз основа на него правни изводи се явяват необосновани. Нещо повече, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на тези обстоятелства, което всъщност се е случило, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, дори и при липса на подобно искане, съдът е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК и да назначи служебно повторна експертиза, с цел да провери преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспорения административен акт. Като не е назначил повторна съдебно-техническа експертиза, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от безпротиворечивото изясняване на обуславящи изхода на спора въпроси. Горното представлява съществено, доколкото поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти, нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК съдебно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане, съдът следва да допусне изготвянето на поисканата повторна съдебно-техническа експертиза при съобразяване на поставените в т. 1, т. 2 и т. 4 от първата експертиза задачи, а ако има и допълнителни искания от страните те следва да бъдат преценени от съда. На вещото лице следва да бъде предоставена представителна, пломбирана проба за изследване, като за целта се използват услугите на лицензирана и сертифицирана институция, извършваща подобна дейност. Пробата следва да бъде взета в присъствието на представител на Агенция "Митници" като за пробовземането следва да се състави и акт за вземане на представителна проба и опаковката на същата да се пломбира, което да се извърши от лицензираната фирма – пробовземач и от сертифицирано за целта лице, като анализът на пробата следва да се извърши в акредитирана лаборатория от списъка, посочен от страна на представителя на Агенция "Митници" (л. 304 – 305) от първоинстанционното дело.
Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, а неизясняването на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем.
Допуснатите от съда нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК като след отмяна на неправилното съдебно решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.
По направеното от страна на касатора искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК и с оглед изхода на спора по същество следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1860 /17.03.2016 г, постановено по адм. д. № 4331/2015 г. по описа на Административен съд - София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.