Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Г, срещу решение № 48 от 7.03.2016 г. по адм. д. № 29/2015 г. на Административен съд-Кюстендил. С него съдът е отменил уведомителното писмо, издадено от касатора в настоящото производство в частта, в която е отказана оторизация за 22 броя животни по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2013 г. в размер на 8622,43 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 8605,52 лв. Върнал е преписката на административния орган при условията на чл.173, ал.2 АПК при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите, като е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателката направените от нея съдебни разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че в уведомителното писмо били посочени правните основания за отказа за оторизация, чрез позоваването на чл.2, §24 от Регламент (ЕО) №1122/2009 г. на Комисията, както и относно обстоятелството, че в уведомителното писмо били посочени ушните марки на животните. Касаторът твърди, че фактическите констатации в уведомителното писмо се доказвали от даденото заключение по допуснатата и прието съдебно-ветеринарна експертиза. На следващо място касаторът твърди, че от чл.51, ал.1 и 2 и чл.132, ал.2 от Закон за ветеринаромедицинската дейност следвало, че задължение на земеделския стопанин е да поддържа актуална регистрация на животните в Интегрираната система, както и на животновъдния си обект, декларирайки данни за настъпилите промени и пр. Касаторът сочи, че финансовата помощ се предоставя в рамките на пет последователни години и когато при извършена проверка се установи, че животните не са налични в животновъдния обект, то изчисляването на субсидията следва...