Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Д. Т. Т., чрез адв. М.Филипова, против Решение № 2419 от 01.12.2015г. на Административен съд [населено място] по адм. д.№ 544 по описа за 2014г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА/ №261303638/18.10.2013г., на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение №69 от 17.01.2014г. на и. д. Директор на Д„ОДОП“- [населено място], с която на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер общо на 9 547,35лв. главница и съответни закъснителни лихви за данъчни периоди м.02, 04-08.2012г. по 14 фактури за продажба на дърва за огрев, декларирани като вътреобщностни доставки /ВОД/.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в оспорената част е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за недоказани ВОД по 14-те спорни фактури. Не било съобразено, че ревизираното дружество е действащо предприятие с предмет продажби на едро на дърва; всички получатели по фактурите са с валидни VIN номера към момента на издаване на фактурите; не било спорно, че РЛ е разполагало с предмета на доставките, при придобиването на който му е признат данъчен кредит. Необосновано съдът приел, че представените, изисквани от ППЗДДС за доказване на ВОД документи, не доказват получаването на стоката в друга държава-членка, различна от нейното изпращане. Превозни билети за продажбата на дървата не са сред изискваните за това доказване доказателства. Липсата на подписи за получател на представените товарителници била компенсирана с такива подписи на самите фактури и на представените писмени потвърждения за получаване на стоката. Със 7 броя АПВ на ревизираното дружество бил признат вътреобщностния характер на доставките и отричането му с РА е в...