Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от упълномощен представител - адвокат М. И против Решение № 250/12.08.2016 г., постановено по административно дело № 13/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 041302049/25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 519/17.12.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място].

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място се твърди, че процесният ревизионен акт е нищожен, поради което съдът е следвали да установи и прогласи неговата невалидност. Алтернативно са развити доводи за материалната незаконосъобразност на ревизионния акт, с който неправилно били установени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактури, издадени от [фирма] и от [фирма], като се оспорва преценката на събраните по делото доказателства и правните изводи на съда в тази насока. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, след което ревизионния акт да бъде прогласен за нищожен, алтернативно да се отмени като незаконосъобразен.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванов, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Русева, която оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение по съображения, развити в писмен отговор, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, тъй като не са налице сочените касационни основания.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, поради следните съображения :

Административен съд – В. Т е разгледал спора по същество и е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, след като е развил мотиви за неговата валидност и законосъобразност. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в резултат на законосъобразно развило се ревизионно производство, което е започнало със заповед, постановена от надлежно определено за това длъжностно лице.

Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка относно валидността на оспорения пред него ревизионен акт.

Процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1202867/19.12.2012 г., издадена от Н. С. И., заемаща длъжността Началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП [населено място], с която е възложено да се извърши ревизия на [фирма] и е определен обхватът на ревизията, а именно установяване на задължения за ДДС за периода 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на законния представител на дружеството на 03.01.2013 г. Издадени са последващи заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № 1202867/19.12.2012 г.,а именно Заповед № 1300801/02.04.2013 г. и Заповед № 1302049/12.08.2013 г., с които е удължен срокът за завършване на ревизията. Със заповед № К 1302049/28.08.2013 г. е определен компетентния по издаването на ревизионен акт орган, а именно В. Ц. В. на длъжност „главен инспектор по приходите”. Ревизионен акт № 041302049/25.11.2013 г. е издаден от посочения по-горе орган по приходите В. Ц. В.. След оспорването му по административен ред, актът е потвърден с Решение № 519/17.12.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място].

При тези факти могат да бъдат изведени следните правни изводи относно развилото се ревизионно производство :

Процесният ревизионен акт е издаден при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията на тази норма, действала преди изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., съгласно която ревизионният акт се издава еднолично от органа по приходите, определен за това със заповед на органа, възложил ревизията. След промяната на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тоест след 01.01.2013 г., ревизионният акт се издава при съвместна компетентност - от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Тоест, за да е приложим действащият до 31.12.2012 г. ред за издаване на ревизионни актове, съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е необходимо към 01.01.2013 г. да са изпълнени и двете условия на посочената норма - ревизионното производство да е образувано със заповед по чл. 112, ал.1 ДОПК и да е висящо. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че тази разпоредба е неприложима, тъй като не е налице втората регламентирана в нея предпоставка. Действително заповедта, с която е образувано ревизионното производство към момента на нейното издаване съответства на законовите изисквания, но предвид отсъствието на висящност на производството към 01.01.2013 г., заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизията и по специално Заповед №1302049/12.08.2013 г. е следвало да бъде съобразена с новия ред, действащ след законодателната промяна от тази дата, която предвижда ревизионния акт да се издаде от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Тъй като актът не е постановен от посочените органи, а от едноличен орган, определен за това със ЗОКО, то същият се явява издаден от некомпетентен орган и на това основание е нищожен. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Невалидният административен акт не поражда правни последици и следва да бъде прогласен за нищожен от съда, без значение от това на кой етап от процеса се констатира порока некомпетентност на издалия го орган. По изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на ревизионния акт.

При този изход на делото, следва да се уважи претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък, които са в общ размер на 6 750 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 250/12.08.2016 г., постановено по административно дело № 13/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, вместо което постановява :

ОБЯВЯВА нищожността на Ревизионен акт № 041302049/25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 519/17.12.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място].

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], да заплати на [фирма], с ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Й. С., съдебно-деловодни разноски в размер на 6 750 лева. Решението не подлежи на обжалване.