Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 98 от 14.01.2016 г. на Административен съд [населено място] (АСП), постановено по адм. д. № 2639/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 091401015 от 14.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 797 от 14.08.2014 г. на ДДОДОП [населено място], относно установени задължения за данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 372.92 лв. и лихви в размер на 154.71 лв., както и за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г. и за 2010 г.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът визира неправилно приложение на нормата на чл.123, т.2 ДОПК, вр. пар.1, т.3, б.“а“ от ДР на ДОПК и излага подробни съображения защо счита за нормално и житейски логично да бъде извършено компенсиране на установен недостиг при единия от съпрузите с излишък на парични средства при другия съпруг, за което в конкретния случай ревизираните лица (РЛ) Т. и Н. К. били дали своето съгласие и това навеждало да извод, че обстоятелството не е спорно. В частта по ЗОВ оспорва приложението на чл.124а ДОПК. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени съдебното решение в обжалваната част и съответстващата част за присъдените разноски и да постанови друго за цялостно отхвърляне на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение

Ответницата Т. Г. К. от [населено място],[жк], вх.[номер], ет. [номер], ап. [номер], оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на...