Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Р. М. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1711 от 18.09.2015г. г. по адм. дело № 272/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18/20.01.2015 г. на Областен управител на О. [] за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) - поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, във вр. с чл.21,ал.1,т.2 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ)/ЗЗКИ/, предвид отказан достъп до класифицирана информация от компетентния орган по надлежния ред. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът оспорва жалбата и чрез пълномощник моли да се потвърди решението на Административен съд-Пловдив.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Касаторът е заемал длъжността Главен експерт ОМП/отбранително-мобилизационна подготовка/, назначен със Заповед на Областния управител на област [област] № 14/28.03.2012 година, на основание чл.9 и във връзка с чл.10д от ЗДСл. С. З № 3Д-00-59/06.04.2012 година на областния управител К. М. е назначен за служител по сигурността на информацията в Областна администрация [населено място].

С. З № ЧР-02-2 от 25.07.2014г. областния управител на О. [] отменил своя заповед №ЗД -00-59/06.04.2012 година и назначил лицето Г. К. Г. за служител по сигурността на информацията в Областна администрация [населено място].

На 18.09. 2014 година, на основание чл.60,ал.1,т.6 от ЗЗКИ -Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, прекратява издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено на К. М..

На 201.2015 година, на соченото основание, е издадена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с М..

В настоящия случай, за да приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването е приел, че с отнетият достъп до класифицирана информация на служителя същия е поставен във фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения на длъжността "Главен експерт организационно -мобилизационна подготовка", свързани със специфичните функции за длъжността при боравене с документи съдържащи класифицирана информация.

За да отхвърли жалбата и да потвърди оспорената заповед, АС-Пловдив безкритично е възприел аргументацията на органа по назначаването.

Наличието на решение на ДКСИ /неподлежащо на оспорване по съдебен ред към него момент/ с което на М. е отнето разрешението за достъп е юридическото събитие, което е поставило жалбоподателя в обективна невъзможност да осъществява специфичните функции за длъжността и обвързва с правните си последици органа по назначаването и служителя, който след издаването на акта, обективно не отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

Според касационната инстанция решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (липса на материално правните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл) и при необоснованост.

Първоинстанционния съд е приел, че ирелевантни за разглежданият спор са причините за отнемането на достъп до класифицирана информация.

съгласно легалното определение, дадено в §1,т.3 от ДР на ЗЗКИ - областната администрация е "организационна единица" имаща задължението да прилага изискванията за защита на класифицираната информация, да контролират спазването им и да отговарят за защита на информацията.

В чл.21 с. закон е посочено, кои лица могат да бъдат назначени за служители по сигурността.

Чл. 37 ЗЗКИ задължава ръководителите на организационните единици да определят списък на длъжностите, за които се изисква достъп до нива на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. С. З № РД-20-15/10.09.2012 година, Областния управител е определил главния експерт "ОМП", той и служител по сигурността на информацията"- до ниво за сигурност на информацията "строго секретно".

М. е отговарял на тези изисквания и със сочената по-горе заповед е назначен да съвместява длъжността "служител по сигурността на информацията", наред с основната- "Главен експерт организационно -мобилизационна подготовка".

И органа по назначаването и съда мотивират законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение с " отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация". Същите обаче не държат сметка, че законът предвижда два отделни, коренно различни фактически състава, за "отнемане" и " за "прекратяване действието" на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация.

В първата хипотеза, съгласно чл.59 ЗЗКИ - разрешението за достъп се отнема най общо казано - при виновно поведение на лицето имащо достъп - извършило е нарушение на закона, довело до застрашаване защитата на класифицираната информация; извършва системни нарушения на закона; респективно не отговаря на изискванията на чл.40,ал.1 ЗЗКИ.

Съгласно чл.60 ЗЗКИ - действието на издаденото разрешение се прекратява, при настъпване на изчерпателно сочени основания, между които и т.6- "отпадане на необходимостта от достъп до класифицирана информация".

В константната си практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен.

В конкретния случай, след като разрешението за достъп до класифицирана информация на М. не е отнето на сочените в чл.59 ЗЗКИ основания, а е е прекратено, поради твърдяно от органа по назначаване "отпадане на необходимостта от достъп", не е налице обективна невъзможност, извън волята на страните по служебното правоотношение, М. да изпълнява служебните си задължения.

Предвид тази мотиви, решението на АС-Пловдив следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, поради което НАП следва да се осъди да му заплати сумата 360 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред АС-Пловдив. Пред настоящата инстанция няма доказателства за направени от М. разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1711 от 18.09.2015г. г. по адм. дело № 272/2015 г. на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 18/20.01.2015 г. на Областен управител на О. [] за прекратяване на служебното правоотношение с К. Р. М. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) .

ОСЪЖДА Областна администрация [населено място] да заплати на К. Р. М. сумата 360(триста и шестдесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.