Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 488/11.05.2016 г. по адм. д. № 144/2016 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 517з-4514/14.12.2015 г. издадена от директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - С..

Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага оплаквания срещу преценката на АС за законосъобразност на обжалвания акт, като поддържа, че в административния акт не е посочена необходимата конкретика относно мястото на извършване на дисциплинарното нарушение. Дисциплинарно наказващият орган не бил съобразил изложените доводи на наказания в рамките на дисциплинарното производство, налице била обективна причина за неспазване на утвърдените за извършване на служебна дейност графици, не била посочена формата на вината. Иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издадения административен акт.

Ответникът по касационна жалба – директор на ОДМВР-С., чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното съдебно решение, АС е приел за установено, че към момента на издаване на оспорената заповед мл. инспектор К. И. К. е изпълнявал длъжността „младши автоконтрольор I ст.“ в група „Охранителна полиция“ на РУ-С. в [населено място] при ОДМВР-С.. Дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца е наложено за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - нарушение на служебната дисциплина под формата на "небрежност в служебната дейност"/ чл.199, ал.1, т.3, пр.1 ЗМВР/ и "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност" /чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР/ затова, че на 27.07.2015 г., изпълнявайки служебните си задължения като АПП 100 на територията на РУ-С. със служебен автомобил не е изпълнил указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобили, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. като не е включен микрофон, а при извършваните проверки на контрола на пътното движение на 27.07.2015 г. служебният автомобил не е позициониран правилно за заснемане на проверките. Нарушението е установено след преглед на видеофайлове с информация на АИС ВПК, представени в ОДМВР-С. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ като след преглед на записите е установено, че няма записан звук на всички. Прието е, че служителят виновно е нарушил разпоредените със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. След проведено дисциплинарно производство е издадена оспорената заповед № 517з-4514/14.12.2015 г. на директора на ОДМВР-С..

От правна страна съдът е приел, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Така постановеното решение е правилно.

Възраженията за липса на конкретика относно мястото на извършване на дисциплинарното нарушение не се приема от настоящия състав. Предвид спецификата на локацията ДНО е приел за установено, респ. е и възприел изложеното от писмените обяснения на служителя, а именно, че служебните действия са извършвани на територията на РУ-С. в [населено място] /Сведение № 344р-3680/01.10.2015 г/, а в справката, към която се препраща със заповедта имо и по - точна локализация на мястото - пътен възел "Блато". Предвид изложеното, изводът на АС за наличие на всички необходими реквизити на оспорената заповед е обоснован.

Неоснователни са и доводите, че пътната обстановка е изисквала перпендикулярна позиция на служебния автомобил за прецизна употреба на радар и изложени изводи на съда в обратния смисъл. Видно от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. – Раздел II, т. 5 е посочено, че съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП служителите, осъществяващи пътен контрол, следва да спират МПС за проверка за вземане на отношение само в обхвата на камерите, като съобразяват с това изискване разположението на служебните автомобили на точките за контрол, с оглед осигуряване безопасно спиране на МПС в обхвата на камерите пред и зад служебните автомобили. Видно от императивното изискване същото не позволява ориентиране на служебния автомобил по направения от служителя начин. Нещо повече, за изясняване на твърденията на служителя относно изправността на записващите аудио-средства дисциплинарно-разследващият орган е положил дължимата грижа да изясни възможността за техническата неизправност на устройствата за запис. В. от приложената към административната преписка справка от доставчика на активите /л. 54/ е посочено, че не е възможно да липсва аудиозапис при включени микрофони /както се твърди от касатора/. Доказателства в обратната насока не са представени от касатора пред първоинстанционния съд, поради което изводите на АС са обосновани.

Правилни са изводите на АС, че в конкретния случай административният акт е издаден след като по безспорен начин е установено наличие на дисциплинарно нарушение, самоличността на извършителя, виновно ли е действал и събиране и представяне на относимите доказателства. Неоснователни са доводите на касатора за липса на конкретизация на формата на вината. Цитираните по - горе дисциплинарни нарушения - "небрежност в служебната дейност" и "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност ", видно от самата формулировка на съставите в ЗМВР, могат да бъдат осъществени единствено при непредпазливост, което е по - благоприятно за дисциплинарно - наказаното лице, поради което и с оглед забрана за влошаване на положение на оспорващия правилно съдът не е обсъждали дали действията на жалбоподателя не сочат на умисъл.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Няма възможност в настоящето производство за повторно присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ОДМВР/според искането на процесуалния представител на ответника/ и за производството пред АС, каквото вече е присъдено в първоинстанционнното съдебно решение, още повече, че присъдения размер не е обжалван от ответника по касация.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488/11.05.2016 г. по адм. д. № 144/2016 г. на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА К. И. К., със съдебен адрес в [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - С. сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.