Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 4550 от 29.06.2015 г., постановено по административно дело № 10948/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменено нейно решение, постановено от Петчленен разширен състав № 250/21.10.2013 г. в частта, с което е прието за установено, че [фирма] е допуснала извършване на дискриминация по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) и чл. 6 от с. з., наложена е имуществена санкция в размер на 500 лв. и е дадено задължително предписание на управителя на дружеството. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира заплащане на деловодни разноски.
Ответниците по касационната жалба – [фирма] и С. Г. Г. чрез процесуален представител и в представени писмени бележки оспорват касационната жалба и излагат подробно становище за законосъобразност на оспореното решение.
Ответниците Н. А. и Ц. Д. Ц. не вземат становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.
В обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт е прието, че въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства КЗД приема за безспорно установено, че с публикуването на коментари с посоченото съдържание в интернет сайт с неограничен достъп по установения начин – непосредствено след статията [фирма] като не е предприела мерки за отстраняването на тези от тях, които имат унизително и подигравателно дискриминационно съдържание и призовават към омраза, вражда и насилие срещу личността в зависимост от нейната принадлежност към отделен раса, етнос или група, идентифицирана по убеждение е допуснала при упражняването на предмета на дейност на дружеството извършване на тормоз на расова и етническа основа. Това е извършено при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията на Р. Б права и свободи на личността, тъй като пренебрегвайки верността към общочовешките ценности за мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост и в нарушение на издигнатите във върховен принцип от Конституцията права на личността, нейното достойнство и сигурност, при което е допуснато нарушение по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. При това органът приема, че след като [фирма] е създала възможност за публикуването на статии, отнасящи се до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, то нейно задължение е било да отстрани обидните, унизителните и застрашителни коментари на читателите, направени по отношение на жалбоподателя Н. А., като с това свое бездействие е допринесла и подпомогнала за осъществяването на извършената от анонимните потребители на сайта дискриминация по отношение на жалбоподателя в частност и към хората от турски етнически произход като цяло.
В обжалваното пред настоящия състав решение първоинстанционният съд приема, че макар да споделя изцяло изложените в обжалваното пред него решение № 250/21.10.2013 г. по преписка № 201/2011 г. на КЗД общи мотиви по тълкуването и прилагането на нормативната уредба в случаите, когато е проявена която и да е форма на дискриминация в конкретния случай те не кореспондират с доказателствата по преписката, от които не може да бъде изведен обоснован извод за такава проява. Счита, че необосновано в административния акт е прието, че представените с жалбата коментари изхождат от различни лица, тъй като еднообразния начин на изразяване, независимо от означаването им с различни псевдоними води до обратен извод, като не може да бъде изведен обоснован извод относно автора на тези коментари. При това съдът приема, че от съдържанието им се установява, че същите в равна степен с негативни и с еднакво неуместни изрази са насочени както към А., така и към В., независимо, че двата са с различен етнически произход, което изключва дискриминация по посочения признак.
Освен това АССг приема, че в случая с подаването на жалба в КЗД А. не цели защита от дискриминация, снабдяване с IP адресите, от които са постъпили коментарите. На трето място съдът приема за установено, че свидетелката В. в периода, в който е била подозирана в интимна връзка с Н. А. и имала такава с Ц. Ц.. Наред с това по същото време между А. и Ц. е съществувало служебно съперничество, а освен са били страни по несполучлива сделка с негативни финансови последици. С оглед на тези факти АССГ приема, че в случая те обективират съществуването на комплекс от емоционални и материални конфликти между двамата, които според съда не обуславят дискриминационни прояви на [фирма], уважавайки жалбата на А. против [фирма] КЗД постановява акта си при превратно упражняване на власт. Решението е неправилно.
От събраните доказателства безспорно е установено, че след публикуване на статията „Управлението на затворите беззакония, роднини и геронтокрация [фирма] са публикувани двадесет и четири коментара от неустановени потребители с обидно и цинично съдържание свързано с определен етнос отправени към А.. От доказателствата по делото е установено, че към този период коментарите са публикувани от потребители на сайта свободно, а след 01.09.2011 г. след регистрация. Последното обстоятелство обаче няма значение за предмета на спора, който е дали с неупражняване на контрол върху коментарите медията е допуснала нарушение по чл. 5, във вр. с § 1, т.1 ДР на ЗЗДискр. – тормоз, изразен в нежелано словесно поведение, имащо за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
В конкретния случай, въз основа на събраните доказателства безспорно е установено наличие на предпоставките на посочените законови разпоредби, а именно нежелано поведение отразено като писмени коментари на статия, публикувана от [фирма], с което е накърнено достойнството на лицето и е създадена обидна среда на основаната на признак по чл. 4 ЗЗДискр – етнически произход.
От представения от дружеството Етичен и професионален кодекс, ІІ част – „Етичен кодекс”, раздел „Предоставяне на достоверна информация на обществото”, подраздел „Събиране и предоставяне на информация”, абзац 20 се установява, че работещите в медията следва да се стремят да не публикуват материали, които подбуждат или насърчават омраза, няма да се влияят от социален или икономически статус, няма да заклеймяват цели групи хора – т. е. няма да дискриминират по никакъв признак.
Дружеството твърди, че осъществява контрол върху изразените мнения на сайта 1. чрез назначени модератори, които всекидневно прочистват мненията, като последните работят до 20 часа всекидневно и 2. чрез автоматичен филтър, който при разпознаване на въведени от модератора определени нелани не публикува съдържащият ги коментар. Разпитаната в открито заседание свидетелка Н., служител в дружеството установява, че форумът към [фирма] по принцип е отговорност на системния администратор, която длъжност след кризата през 2008 г. е на половин работен ден и съответно на половин заплата, като обикновено се заема от студенти, които допълват доходите си. Основното задължение за тази длъжност е качване на статии на сайта, след което започват да осъществяват контрол върху форума.
Тази организация на работа води до извод, че близо половин денонощие не се осъществява контрол от служител върху форума, което обаче не обяснява наличието на коментарите, представени по делото за период от около месец, въпреки установеното им съдържание. При това медията е имала техническата възможност да премахва коментари, което я превръща в пасивен наблюдател и технически провайдър на форума, като не е наложен ефективен контрол. С назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза не са установени правно релевантни за спора факти и не се установят факти, водещи до обратен извод.
Действително медиите на могат да носят пълна отговорност за коментарите направени от потребители, които без съмнение разполагат с правото да изразяват свободно мнението си по различни въпроси, но това следва да бъде съобразено със законовата абсолютна забрана за дискриминация във всичките и форми, включително и под формата на тормоз.
Доколкото в случая от съдържанието на процесните коментари безспорно се установява, че същите представляват реч на омраза, настоящият състав намира, че правилно административният орган приема, че в случая дружеството е осъществило нарушение по чл. 8 във вр. с чл. 5 ЗЗДискр, във вр. с § 1, т.1 ДРЗЗДискр.
С оглед на така установеното счита, че решението на АССг, с което отменено решението на КЗД, в частта, с която е прието за установено, че дружеството е осъществило дискриминация е неправилно. Изложени са пространни мотиви, в които са обсъждани ирелевантни за спора факти, но не са обсъдени съществените за спора такива, а именно продължителността на наличието на коментарите на сайта на медията, тяхното съдържание и приложимите в случая разпоредби на ЗЗДискр. Настоящият състав намира, че ответникът [фирма] носи отговорност по чл. 8 от ЗЗДискр., тъй като в продължение на месец не е отстранила от сайта си коментари съдържащи реч на омраза, посочени по-горе, с които е осъществена дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във вр. с § 1, т.1 ДРЗЗДискр. При това административният акт в тази му част неправилно е отменен от първоинстанционния съд. Съответно неправилно е отменен актът на КЗД и в частта, с която на дружеството е наложена имуществена санкция. .Същата е наложена в размер близък до минималния, при което са отчетени тежестта на нарушението и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
При това решението на АССГ следва да бъде отменено в тази му част като неправилно и необосновано, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на [фирма] в тази й част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, но не по мотивите в обжалваното решение.
Разпоредбата на чл. 76 ЗЗДискр. изчерпателно посочва принудителните административни мерки, които може да налага КЗД за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях.
Наложената ПАМ в случая не е сред предвидените в цитираната разпоредба, при което КЗД е наложила същата извън правомощията си, посочени в закона и същата правилно е отменена от съда като краен резултат.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4550 от 29.06.2015г., постановено по административно дело № 10948/2013 г. от Административен съд София-град, в частта му, с която е отменено решение № 250/21.10.2013 г. по преписка № 201/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която
- е установено, че [фирма] с публикуването на коментари в интернет сайт на уеб адрес: [ел. адрес], с неограничен достъп непосредствено по статиите, като не е предприела мерки за отстраняването на тези от тях, които имот унизително и подигравателно дискриминационно съдържание и призовават към омраза, вражда и насилие срещу личността в зависимост от нейната принадлежност към отделна раса, етнос или група, идентифицирана по убеждение е допуснала при упражняването на предмета на дейност на дружеството извършването на тормоз на расова и етническа основа при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията на Р. Б права и свободи е допуснала извършване на дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ);
- на основание чл. 80 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) не наложена имуществена санкция на [фирма] в размер на 500 лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против решение № 250/21.10.2013 г. по преписка № 201/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация в тази му част, като неоснователна.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за защита от дискриминация деловодни разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.