О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1787

гр. София, 10.06.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 927 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Бор 8“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. К. от САК, срещу определение № 812 от 24.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 681/2025 г. на Апелативен съд - С.. С посоченото определение е потвърдено определение от 02.12.2024 г. по т. д. № 1657/2024 г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на т. д. № 659/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на преюдициална връзка между производството по т. д. № 659/2024 г. и производството по спряното т. д. № 1657/2024 г., предпоставяща прилагане на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Излага доводи, че разрешаването на спора по двете дела изисква преценка дали задълженията на ищеца по сключен на 18.01.2019 г. договор за наем са погасени чрез прихващане, като не съществува пречка тази преценка да бъде извършена при разглеждане на предявения в производството по т. д. № 1657/2024 г. установителен иск за съществуване на породеното от договора наемно правоотношение. Поддържа, че спирането на производството по установителния иск е безпредметно поради изтекъл към датата на подаване на жалбата срок на договора за наем. Позовава се на несъобразяване от въззивния съд на липсата на субективен идентитет между делата и на обстоятелството, че производството по т. д. № 659/2024 г. също е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на друго дело.

В представено с жалбата изложение приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : „1. За спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК трябва ли да е налице субективен идентитет между обуславящото и обусловеното дело; 2. Необходима предпоставка ли е за спирането на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК обуславящото дело да не е спряно или прекратено; Спирането по чл.229, ал.1, т.4 ГПК има ли временен характер“. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 173/07.01.2020 г. по гр. д. № 5406/2016 г. на ВКС, І г. о. - относно първия въпрос, и в определение № 564/29.07.2013 г. по ч. т. д. № 2540/2013 г. на ВКС, І т. о. - относно втория въпрос, а вторият въпрос - и в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОГТК на ВКС. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба „Химтрейд - Комет“ ООД със седалище в [населено място].

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди определението на Софийски градски съд за спиране на производството по т. д. № 1657/2024 г. до приключване на висящото пред друг състав на същия съд т. д. № 659/2024 г., Апелативен съд - С. е направил извод, че съществува връзка на обусловеност между двете дела, като изходът на спора по спряното дело е обусловен от разрешението на спора по т. д. № 659/2024 г., поради което е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на обусловеното дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело. При произнасяне по частната жалба на „Бор 8“ ЕООД срещу определението за спиране на делото въззивният съд е съобразил следните обстоятелства :

Производството по т. д. № 1657/2024 г. е образувано по искова молба на „Химтрейд - Комет“ ООД, с която е предявен установителен иск срещу „Бор 8“ ЕООД за признаване съществуването на наемно правоотношение по сключен на 18.01.2019 г. договор за наем на два магазина в [населено място], на [улица]. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че договорът за наем е сключен за срок от 3 години, но по силата на уговореното в него действието му е продължено автоматично за нов срок от 3 години, считано от 01.02.2022 г.; На 19.12.2020 г. починала Д. И. - едноличен собственик на капитала на дружеството - наемодател „Бор 8“ ЕООД, и по силата на завещание всички нейни дялове в дружеството били поети от сина й П. П. Б.; Съпругът на Д. И. - П. Н. Б., имал право на запазена част от наследството в размер на 1/3, в т. ч. и върху дружествените дялове в „Бор 8“ ЕООД, и с договор за цесия от 26.04.2024 г. прехвърлил вземането си за равностойността на дяловете - 550 000 лв., на „Химтрейд - Комет“ ООД; След придобиване на вземането дружеството - цесионер предявило срещу „Бор 8“ ЕООД иск с правно основание чл.125, ал.3 ЗЗД в производството по т. д. № 659/2024 г. на Софийски градски съд и направило волеизявление, включително в исковата молба, за прихващане на вземането срещу всички възникнали и бъдещи вземания на ответника - наемодател за наемна цена; Ответникът не признал прихващането и поискал заплащане на дължимия наем за периода м. 04 - м. 07.2024 г. с изявление, че при неплащане на наема разваля договора за наем и претендира връщане на наетите имоти. Въз основа на така наведените твърдения в исковата молба е формулиран петитум да се признае за установено, че възникналото от договора за наем правоотношение съществува, и е направено искане делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 659/2024 г. на Софийски градски съд (спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр. д. № 3500/2024 г. по описа на Софийски градски съд с предмет предявен от П. Н. Б. срещу П. П. Б. иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на Д. И. чрез намаляване на завещателното разпореждане в полза на П. П. Б.). С отговора на исковата молба ответникът „Бор 8“ ЕООД е оспорил иска и е навел възражения както срещу съществуването на вземането, предмет на договора за цесия, така и срещу извършеното прихващане с насрещни негови вземания по договора за наем.

След преценка на фактите, релевантни за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд е достигнал до извод, че между производствата по т. д. №1657/2024 г. и по т. д. № 659/2024 г. съществува връзка на обусловеност със съдържание, изяснено в относимата към приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК тълкувателна практика на ВКС. В подкрепа на така направения извод въззивният съд е изложил следните правни съображения : С оглед заявените от страните насрещни позиции от значение за разрешаване на спора в производството по установителния иск, конкретно - за произнасянето относно действието на договора за наем, е дали ответникът - наемодател е развалил надлежно договора с отправеното едностранно изявление по причина на неизпълнение на задължението на ищеца - наемател за заплащане на наем за периода м. 04 - м. 07.2024 г. Същевременно, предвид отправеното от ищеца извънсъдебно изявление за прихващане между задълженията за наем и твърдяното вземане по чл.125, ал.3 ТЗ, едно от условията за действие на прихващането е съществуването на вземането по чл.125, ал.3 ТЗ, по отношение на което ще се формира сила на пресъдено нещо с решението по т. д. № 659/2024 г. Силата на пресъдено нещо на решението по осъдителния иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ ще обвърже и двете страни в производството по установителния иск, тъй като „Бор 8“ ЕООД участва като ответник и в двете дела, а „Химтрейд - Комет“ ООД е частен правоприемник по чл.226 ГПК на ищеца по т. д. № 659/2024 г. - П. Н. Б.. Обусловеността на действието на изявлението за прихващане от съществуването на вземането по чл.125, ал.3 ТЗ е достатъчна, за да обоснове извод за наличие на преюдициална връзка между изхода на спора по иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и спора по установителния иск, като наличието на останалите предпоставки за пораждане правните последици на изявлението за прихващане по чл.103 ЗЗД са въпрос по съществото на спора, предмет на иска за съществуване на наемно правоотношение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - С. определение.

Първият въпрос, с който частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване - дали за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК трябва да има субективен идентитет между делата, е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. За да приеме, че е осъществена хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд не е ограничил преценката си само до предмета на двете дела и не е формирал единствено извод, че разрешаването на спора по установителния иск за съществуване на наемно правоотношение е обусловен от разрешаването на спора за съществуване на вземането, предмет на защита с иска по чл.125, ал.3 ТЗ. Видно от мотивите към обжалваното определение произнасянето относно наличието на предпоставките за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК включва и преценка за наличие на субективен идентитет между делата, в резултат на която съдът е направил извод, че влязлото в сила решение по обуславящото дело с предмет иска по чл.125, ал.3 ТЗ ще обвърже и двете страни в производството по установителния иск, доколкото участващият в това производство ищец „Химтрейд - Комет“ ООД е частен правоприемник по смисъла на чл.226 ГПК на първоначалния ищец в производството по иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в съответствие както с посочената от частния жалбоподател практика на ВКС, така и със съществуващата задължителна и константна практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Вторият формулиран в изложението въпрос е зададен общо, без връзка с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, и кореспондира с оплакването в частната касационна жалба, че въззивният съд неправилно е потвърдил определението на първоинстаницонния съд за спиране на делото до приключване на друго дело, което също е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Относимостта на въпроса към правилността на обжалваното определение е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Независимо от това следва да се посочи, че поставеният въпрос не може да се счете за обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е обсъждал и не е формирал извод дали обстоятелството, че производството по иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ също е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на друго дело, съставлява или не процесуална пречка за прилагане на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК в производството по установителния иск. По отношение на въпроса не е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие с практиката на ВКС. За да аргументира противоречието по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, частният жалбоподател се е позовал на практиката в определение № 564/29.07.2013 г. по ч. т. д. № 2540/2013 г. на ВКС, І т. о., в което след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е даден отрицателен отговор на въпроса възможно ли е едновременно спиране на две производства поради мотивирана взаимна преюдициалност помежду им. Хипотезата, в която се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение, не е идентична с хипотезата, по повод на която е формирана практиката в цитираното определение, което изключва наличието на релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въз основа на мотивите към определението съставът на ВКС не констатира при неговото постановяване да са допуснати тежки нарушения на материалния/или процесуалния закон или изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съображенията на частния жалбоподател, че при преглед на доказателствата по делото се установява междувременно настъпило прекратяване на наемното правоотношение между страните и отпадане на правния интерес на ищеца от водене на установителния иск, предполагат извършване на касационна проверка на обосноваността и на законосъобразността на обжалвания съдебен акт и не насочват към очевидна неправилност на акта по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 812 от 24.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 681/2024 г. на Апелативен съд - С..

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 812 от 24.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 681/2024 г. на Апелативен съд - С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :