О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1800 [населено място], 10.06.2025 г..

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 771/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. С., чрез процесуален представител, против Решение № 56 от 31.01.2025 г. по в. гр. д. № 1081/2024 г. на Окръжен съд – В. Т. с което е потвърдено Решение № 1402 от 29.10.2024 г. по гр. д. № 1329/2024 г. на Районен съд – В. Т. С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор срещу „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че не дължи на „Банка ДСК“ АД сумите от 19 299,36 лв. главница и законна лихва в размер на 24 085,36лв. за периода 14.05.2010г. - 8.03.2024г. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 183/2010г. по описа на Районен съд - Елена, поради погасяването им по давност.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Оспорва се извода на съда, че предприетото действие по налагане на запор върху банковата сметка на ищцата С. на 01.03.2019г. е прекъснало давността. В тази връзка се поддържа, че по запорираната банкова сметка са постъпвали единствено и само несеквестируеми плащания от НОИ, т. е. запорът е недопустимо действие и като такъв не може да прекъсне давноста, което не било съобразено от въззивния съд.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и задължителните постановки на ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2 от 04.07.2024 г., постановено по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, без формулиран въпрос. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени два въпроса, по отношение на които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „Допустимо действие ли е налагането на запор върху банкова сметка, по която постъпват единствено несеквестируеми плащания от НОИ за пенсия поради инвалидност, поради общо заболяване, като тези плащания са в несеквестируем размер съгласно чл. 446 ГПК ?“;

2. „Налагането на запор върху несеквестируемо вземане прекъсва ли погасителната давност ?“

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с аргумент за допуснати множество фактически, процесуални и материално-правни грешки, довели до изцяло незаконосъобразно и очевидно неправилно решение на въззивната инстанция.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не се установява обаче приложното поле на касационното обжалване поради следното:

Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК при обосноваване хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Поставените в изложението два въпроса, относими към основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, са насочени срещу приетата от въззивния съд неоснователност на оплакването във въззивната жалба срещу извода на първоинстанционния съд, че наложененият запор е прекъснал погасителната давност по отношение задължението на ищцата. В тази връзка въззивният съд е установил, че със запорно съобщение от 01.03.2019г., получено на 19.03. 2019г., ЧСИ е наложил запор върху сметката на ищцата в „Банка ДСК“ЕАД; В запорното съобщение изрично било съобщено на банката като трето задължено лице, че запорът не обхваща сумите с произход трудово възнаграждение и други, които са под размера на секвестируемия минимум, но в случай, че сумите не бъдат употребени от длъжника за конкретния месец, същите се трансформират с произход „спестяване“ и запорът разпростира своето действие върху тях. С оглед така даденото от ЧСИ указание въззивният съд е приел, че запорът не е бил наложен върху несеквестируеми вземания на длъжника, а напротив – точно тези вземания изрично са били изключени от действието на запора, поради което и оплакването на жалбоподателката, че съдът неправилно е приел, че налагането на запора прекъсва погасителната давност по отношение на задължението на ищцата, е намерено за неоснователно. Освен това, по делото било установено, че от момента на налагане на запора до момента на подаване на исковата молба в съда на 14.03.2024 г. по изпълнителното дело били извършвани редица плащания именно в изпълнение на наложения запор; Отделно от това самата ищца с няколко молби, постъпили по изпълнителното дело, признавала вземането на взискателя, поради което Окръжен съд – В. Т. е споделил извода в обжалваното решение, че погасителната давност по отношение на процесното задължение на ищцата не е изтекла към момента на подаване на исковата молба в съда.

И двата поставени в изложението въпроса изхождат от твърдението, че запорът е наложен върху несеквестируеми вземания на длъжника, което обаче не съответства на обективираната в решението правна воля на съда. Решаващият за изхода на спора правен извод на съда е друг, а именно, че запорът не е бил наложен върху несеквестируеми вземания на длъжника и е прекъснал погасителната давност на вземането на взискателя. Следователно, въпросите нямат нужното значение за изхода на правния спор и не удовлетворяват общото основание за искания достъп до касационен контрол съгласно задължителните указания на цитираното тълкувателно решение.

За правна яснота следва да се посочи, че в практиката на ВКС трайно се застъпва становището, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия, включително и с налагането на запор, независимо от резултата от тези действия. В Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че всяко изпълнително действие, извършено в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсва давността. Това включва и действия, които не водят до реално събиране на вземането, каквито са запорите върху несеквестируеми вземания. Релевантна за давността е активността на кредитора, а не резултатите от изпълнителните действия.

Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е заявено бланкетно. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 56 от 31.01.2025 г. по в. гр. д. № 1081/2024 г. на Окръжен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Г. М. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.