Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Й. С. С. и Р. Т. С., чрез адв.И. М. против решение № 3681/26.05.2014 г. по в. гр. дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решението от 04.03.2013 г. по гр. дело № 15556/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против жалбоподателите насрещен иск с пр. осн. чл.61,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 872.91 лв., представляваща вземане за сторени разходи за извършени подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], в частта, с която на осн. чл.78,ал.1 ГПК е осъден [фирма] да заплати на Й. С. С. и Р. Т. С. разноски по делото за сумата над 1747.54 лв. и вместо това е осъден Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на осн. чл.61,ал.1 ЗЗД на [фирма] по 3 938.02 лв., представляваща вземане за разходи за извършени от дружеството подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху сумата от 25.07.2011 г. до изплащането и са осъдени Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на осн. чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] сумата 1677.58 лв. разноски пред първата и въззивна инстанция.

В изложението са поставени правните въпроси: 1. приложима ли е хипотезата на чл.61,ал.1 ЗЗД за подобренията, които наемателят е извършил в наетия имот? К. С. има право да получи наемателя при подобренията-увеличената стойност на вещта или по-малката между увеличената стойност на вещта и действително изразходваните средства, 2. какви са правата на наемателя за извършените от него подобрения в наетия имот, ако в договора за наем липсва уговорка, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – т. р.№ 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 6/27.12.1974 г. по г. д. № 9/74 г. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК отм. и по чл.290 ГПК, 3. какво значение за отговорността на собственика на вещта има непротивопоставянето му на действията на наемателя, с които подобрява наетия имот и наличието на собствен интерес за този, който подобрява, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата - т.I.5 ППВС № 6/1974 г. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК отм. и по чл.290 ГПК.

Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. В. А. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като е налице хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК – в обжалваната част решението е постановено по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. Изразено е становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Решението на Софийски градски съд е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението от 04.03.2011 г. по гр. дело № 15556/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която се е произнесъл по предявените искове с пр. осн. чл.232,ал.2, пр.1 ЗЗД и по чл.92,ал.1 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

В обжалваната част на въззивното решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявени обективно съединени насрещни искове с пр. осн. чл. 61,ал.1 ЗЗД и с пр. осн. чл.86,ал.1 ЗЗД.

Прието е, че предмет на разглеждане е претенция за заплащане на стойност на подобрения в недвижимия имот - апартамент, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се на първия етаж от две стаи, баня с тоалетна и обслужващи помещения със застроена площ от 55.81 кв. м. и на втория етаж от три стаи, хол, кухня, баня, клозет и тераса със застроена площ 119.34 кв. м., за които според съда е установено, че са извършени от ищеца в периода 2007 - 2009 г. в качеството му на наемател по сключен с ответниците договор за наем. Приети са за безспорни обстоятелствата, че между ищеца по насрещния иск и ответниците е сключен договор за наем 02.02.2007 г. на апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Посочил е, че при извършени подобрения в чужд имот длъжник по претенцията е собственикът, тъй като той придобива тези подобрения, които увеличават стойността на имуществото му, и че той е лицето, което се обогатява от тях. Прието е, че собственици на процесния имот към момента на извършване на подобренията са Й. и Р. С., които са длъжници на вземането.

Съдът е приел за безспорно по делото, че в периода 2007-2009 г. - по време на действието на договора за наем [фирма] като наемател на недвижимия имот е извършил следните строително-монтажни работи: на втори етаж: поставяне на входна врата, демонтаж и извозване на стар паркет, поставяне на нов паркет, поставяне на окачен таван и на първи етаж: поставяне на входна врата, отваряне на зазидан прозорец и поставяне на П. прозорец, отстраняване на барплот в това число къртене и ВиК, демонтаж и отстраняване на стъпала с метално-дървена конструкция и изравняване на нива на пода във вестибюла. Тези факти са обявени за безспорни от първинстанционния съд с определение от 13.05.2012 г.

Възоснова на показанията на свидетеля Ф. А. и от заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел за установено, че в имота в периода 2007-2009 г. са извършени и други строително-монтажни работи извън тези, които са признати от противната страна, а именно - на втория етаж: поставени 9 броя осветителни тела тип „лунички” /на окачения таван/, монтаж на вграден шкаф – дървена конструкция и 4 броя вратички, на стенен аплик и на ел. Табло, подмяна на ел. ключове и контакти и на подови первази в помещенията, циклене и лакиране на стар паркет; боядисване с латекс по стени и таван и на първи етаж: разрушаване на зидан барплот и къртене на циментова замазка под него, ремонт на ВиК инсталация, къртене на мазилка по стени, направа на нова циментова замазка по под, доставка и монтаж на ламинат и подови первази, подмяна на ел. ключове и контакти и боядисване с латекс по стени и таван. Съдът е възприел показанията на свидетеля и заключението на вещото лице, като е приел, че същите не си противоречат относно това какви ремонтни работи са извършени. Посочил е, че свидетелят Ф. А. е присъствал по времето на извършването им, тъй като в периода 2007-2009 г. процесният имот е бил мястото му на работа и, че вещото лице е констатирало извършените ремонти при огледа на недвижимия имот. Според съда тези доказателства се подкрепят и от показанията на свидетеля Л. Г., според които е установено състоянието на имота преди извършването на строителните работи.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че стойността на извършените в имота строително-монтажни работи е 9072.91 лева.

Въззивният съд е приел, че договорът за наем придава на ищеца качеството държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не на владелец, поради което в случая са неприложими разпоредбите на чл. 72 - чл. 74 ЗС. Посочил е, че отношенията следва да се уредят съобразно правилата на чл. 61 ЗЗД -воденето на чужда работа без пълномощие. В случая според въззивния съд е приложима хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, че това е правната квалификация на иска. Приел е, че процесните строителни дейности са били извършени от ищеца уместно и добре с оглед установеното от доказателствата предишно състояние на имота, че не се твърди и няма данни собствениците на имота да са се противопоставили на извършването на тези дейности, нито изрично да са ги одобрили впоследствие. Направил е извода, че ищецът има право да получи за процесните подобрения реално заплатените от него полезни разноски за извършването им, а не увеличената вследствие на подобренията стойност на имота.

Въззивният съд е приел, че ищецът не е представил документи за всички извършени разходи, от които да се установи какви суми е изплатил за извършване на подобренията. Прието е, че представената по делото счетоводна статия от 05.03.2007 г. установява само извършените през 2007 г. разходи за входна врата в размер на 1200 лева., че представеният счетоводен документ представлява производно доказателство, което съдържа всички необходими данни за установяване на подлежащия на доказване факт - видът и стойността на подобрението. От представената по делото счетоводна статия от 19.06.2007 г. според съда не се установява да са извършени разходи за другите подобрения. Приел е, че от показанията на свидетеля Ф. А. се установява извършването на подобренията, но не и каква сума е била платена от [фирма] за извършването им. Според въззивния съд е безспорно, че ищецът е направил разноски и за останалите подобрения. Направил е извода, че искът е доказан по основание, но не е доказан по размер. Прието е, че съгласно чл.162 ГПК стойността на разноските, освен тези за входна врата на втория етаж следва да се определи въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза за средната пазарна стойност на извършените строително-монтажни работи към момента на извършването им 2007 г., 2009 г. Прието е, че според заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на ремонтните дейности е 9072.91 лева., като съдът подробно е посочил стойността на съответните ремонти. Приел е, че за направените разходи за входна врата на втория етаж следва да се присъдят 1200 лева с оглед представените доказателства, че останалите строително-монтажни работи са остойностени посредством съдебно-техническата експертиза на 7672.91 лева. Посочил е, че общо извършените от [фирма] разходи за направените подобрения са 8872.91 лева и, че предявеният иск е основателен до този размер.

Въззивният съд е разгледал и направеното в условията на евентуалност от ответниците по насрещните искове възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 996.87 лв. Прието е, че обстоятелствата, въведени с възражението за прихващане, не са оспорени от ищеца, че съгласно чл. 3.7 от договора за наем консумативните разходи са за сметка на наемателя. Съдът е приел за установено от представените по делото фискални бонове и разписки, че наемодателите са платили консумативни разходи за имота, дължими за периода, през който същият е ползван от наемателя, че общата стойност на платените разходи е 2757.12 лева, като част от тази сума в размер на 900 евро или 1760.25 лева е платена от предоставения от наемателя според чл. 3.3 от договора за наем депозит. Останалата сума 996.87 лева съдът е приел, че е платена със средства на наемодателите, че тази сума е за плащане на задължения за потребена топлинна енергия в процесния имот и обезщетения за забава, дължима по посочени фактури. Наемателят не е представил доказателства за плащане на тази сума и съдът е направил извода, че възражението е изцяло основателно. Прието е, че между претендираната от ищеца по насрещните искове и тази сума следва да бъде извършено прихващане и тъй като насрещното вземане на ответниците по насрещните искове е в по-малък размер исковете следва да се отхвърлят за сумата над 7876.04 лева. Направил е извода, че всеки ответник следва да бъде осъден да плати сумата 3938.02 лева.

При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Й. и Р. С. насрещни искове за сумата до 8872.91 лева, съответно е приел, че ответниците следва да бъдат осъдени да платят на дружеството по 3938.02 лева -общо 7876.04 лева, а за сумата до 8872.91 лева е приел, че исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез съдебно прихващане. В останалата част решението, като правилно е потвърдено.

Относно разноските на страните е прието, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която на Й. С. и Р. С. са присъдени разноски за производството пред първата инстанция за сумата над 1747.54 лева. Според съда на ответниците по насрещните искове се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част. Прието е, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която [фирма] е осъдено да плати по сметка на Софийския районен съд сумата 425.44 лева, тъй като държавната такса по насрещните искове е платена от ищеца по указания на въззивния съд. Посочил е, че на ищеца по насрещните искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред първата инстанция съразмерно уважената част от насрещните искове в размер на 370.58 лева, че на [фирма] не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, тъй като не са представени доказателства за плащането му, че не следва да се присъжда и сумата 250 лева – платен депозит за СТЕ, тъй като такава не е извършена по делото.

Относно разноските на [фирма] за производството пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е приел, че следва да му бъде присъдена част според уважената част от исковете от поисканите разноски в размер на 1307 лева. Прието е, че договореното адвокатско възнаграждение от 2400 лева, макар да надвишава определените в чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет минимални размери, не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на настоящото дело.

Прието е, че за производството пред въззивната инстанция на ответника по жалбата Р. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди част, съразмерна на отхвърлената част от исковете от поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 403.97 лева. Ответникът по жалбата Й. С. не е представил доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция разноски и поради това е прието, че такива не следва да му бъдат присъждани.

При тези съображения въззивният съд е постановил решението си.

По правните въпроси:

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос – по п.1-ви приложима ли е хипотезата на чл.61,ал.1 ЗЗД за подобренията, които наемателят е извършил в наетия имот. С т. решение № 85/02.12.1968 г. по г. дело № 149/1968 г. е прието, че държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на

чл. 71

и

72 ЗС

. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на

чл. 93 ЗС

за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Правният въпрос съдът е разрешил в отклонение от тази практика на ВС.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВС - ППВС № 6/27.12.1974 г. по г. дело № 9/74 г. Не се установява противоречиво разрешаване на правния въпрос и с даденото разрешение по гр. дело № 685/25.10.2010 г. на ВКС, по гр. дело № 1940/2009 г., IV г. о., постановено по чл.290 ГПК, доколкото с обжалваното решение съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.61,ал.1 ЗЗД. Неотносими към поставения правен въпрос са посочените от жалбоподателите решение № 308/30.10.2012 г. по гр. дело № 271/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 238/19.08.2013 г. по гр. дело № 1012/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите не е разрешен поставения правен въпрос.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос. С посочените решения № 851/16.10.1985 г. по гр. дело № 614/85 г. на ВС, II г. о., решение № 461/12.05.1986 г. по гр. дело № 570/85 г. на ВС, II г. о.решение № 532/17.06.1994 г. по гр. дело № 382/94 г. на ВКС, I г. о. решение № 612/15.05.2000 г. по гр. дело № 1610/99 г. на ВКС IV г. о. състави на ВС и ВКС по реда на ГПК отм. са се произнесли по различни от настоящата хипотези, поради което и правните изводи са различни.С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.

Съдът намира, че не са установени и предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос от изложението. Така както е формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. С въззивното решение съдът е извел решаващи правни изводи за наличие на предпоставките на чл. 61,ал.1 ЗЗД. Не са формирани решаващи правни изводи, че предприетата работа от ответника по иска-управител е и в негов интерес по смисъла на чл.61,ал.2 ЗЗД. С оглед на това съдът преценява, че въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска

касационно обжалване на решение № 3681/26.05.2014 г. по гр. дело № 10266/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решението от 04.03.2013 г. по гр. дело № 15556/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против Й. С. С. и Р. Т. С. насрещен иск с пр. осн. чл.61,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7876.04 лв., представляваща вземане за сторени разходи за извършени подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], в частта, с която на осн. чл.78,ал.1 ГПК е осъден [фирма] да заплати на Й. С. С. и Р. Т. С. разноски по делото за сумата над 1747.54 лв. и вместо това е осъден Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на осн. чл.61,ал.1 ЗЗД на [фирма] по 3 938.02 лв./общо 7876.04 лв./, представляваща вземане за разходи за извършени от дружеството подобрения в периода 2007 г. – 2009 г. в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху сумата от 25.07.2011 г. до изплащането и са осъдени Й. С. С. и Р. Т. С. да заплатят на осн. чл.78,ал.1 ГПК на [фирма] сумата 1677.58 лв. разноски пред първата и въззивна инстанция, по касационна жалба вх. № 86445/11.07.2014 г., подадена от Й. С. С. и Р. Т. С., чрез адв.И. М..

Указва

на жалбоподателите Й. С. С. и Р. Т. С., съдебен адрес [населено място] [улица], чрез адв.И. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС всеки един от тях по 78.76 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: