Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

С., 10.06.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4848/2024 година

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260442 от 01.10.2024 г., подадена от В. Х. В., действащ лично и със съгласието на своя законен представител Д. Р. Т., и Е. Х. В., действащ чрез законния си представител и негова майка Д. Р. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 393 от 12.12.2023 г., поправено с решение № 112 от 13.05.2024 г., постановени по в. гр. д. № 686/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с които като краен резултат наследодателят на молителите Х. В. В. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати на Р. М. Б. сумата 7261 лева, ведно със законната лихва от 15.10.2018 г., представляваща обезщетение от неизпълнение на договор.

Молителите В. Х. В. и Е. Х. В. се позовават на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ и т. 6 ГПК. Обосновават отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че общият им наследодател Х. В. В. е починал на 02.07.2020 г. в хода на първото по делото въззивно производство пред Окръжен съд – Кюстендил, като на негово място като страни са конституирани неговите наследници Л. И. В., В. Х. В. и Е. Х. В.. Излагат съображения, че към онзи момент и двамата са били малолетни и на основание чл. 28, ал. 4 ГПК като такива следва да се представляват от законните си представители – родители. Посочват също така, че са родени от друга жена, която към момента на конституирането им не е била в брак с техния наследодател. Към онзи момент същият е бил в законен брак с Л. И. В., а нейните интереси и тези на майка им – Д. Р. Т., не съвпадат. При тези съображения молителите твърдят, че не са били надлежно представлявани в производството по делото, като е следвало да им бъде назначен особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, който да защитава интересите им. Вместо това въззивният съд е определил като техен процесуален представител по делото майка им, с която също сочат, че имат противоречиви интереси.

Отделно от горното, молителите твърдят, че до 05.08.2024 г. за В. В., а и към настоящия момент за Е. В., същите са недееспособни по смисъла на закона и на основание чл. 61, ал. 2 ЗН като такива следва да приемат наследството по опис. Сочат, че те не са приемали наследството на баща си по предвидения в закона ред, за което въззивният съд не е събрал доказателства и по този начин е допуснал нарушение на процесуалните правила, осигуряващи им възможност адекватно да участват в делото. Считат, че въззивният състав е нарушил чл. 61, ал. 2 ЗН като е допуснал да бъдат представлявани в производството в нарушение на чл. 29, ал. 4 ГПК.

В открито съдебно заседание чрез адвокат Я. поддържат молбата за отмяна.

Ответната страна по молбата за отмяна – Р. М. Б., в писмен отговор, чрез адв. Ю. С., оспорва молбата като неоснователна. Не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание. От ответника по молбата за отмяна е постъпила писмена защита, подадена чрез адв. С., с която се релевира искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:

От данните по делото се установява, че молителите в хода на въззивното производство са представлявани от адв. Н. Д.. Той е упълномощен от Д. Р. Т. като майка и законен представител на децата В. В. и Е. В. /молителите/. Двамата са били конституирани като наследници на починалия във второинстанционното производство въззивник Х. В. В. - ответник по уважения иск за сумата 7 261.00 лв. От данните по приключилото дело, по което е постановено решението, се установява, че двете деца на ответника са призованите към наследяване, но не са приели наследството му по опис – и към момента на определението по чл. 227 ГПК, и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Въпреки че това е единствената възможност, с която разполагат, както е разяснено в ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. ОСГК на ВКС, по искане на ищеца Р. М. Б. /ответник по молбата за отмяна/ или служебно въззивният съд е бил длъжен, но не е назначил управител на незаетото наследство. В тази хипотеза, съгласно чл. 59, ал. 2, изр. 2 ЗН и разясненията в мотивите на същото тълкувателно решение, управителят на незаетото наследство предявява и отговаря по искове относно наследствените имущества и задължения. След назначаването му той действа като представител на лицата, призовани да наследят, респ. само той разполага и с възможността да упълномощи адвокат, който да ги представлява.

При съобразяване на гореизложеното молбата за отмяна се явява основателна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предполага, че страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК.

При така установените и изложени по-горе обстоятелства се обосновава извод, че молителите не са били надлежно представлявани във въззивното производство поради нарушаване на съдопроизводствените правила.

Съобразно гореизложеното влязлото в сила решение следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 5, пр.2 и чл.303, ал.1, т.6 ГПК влязлото в сила решение № 393 от 12.12.2023 г., поправено с решение № 112 от 13.05.2024 г., постановени по в. гр. д. № 686/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кюстендил за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: