Образувано е по касационна жалба на Г. Й. срещу решение № 71 от 23.07.2007 г., постановено по адм. дело № 81 от 2004 г. по описа на Габровския окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.
Ответникът "Щайнер мебел" ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Ответната страна РДНСК - Габрово, чрез юрк.. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211 АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Габровският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Г. Й. против заповед № ДК-01-19 от 01.07.2004 г. на началника на РДНСК - гр. Г., с която на основание чл. 224, ал. 6 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 3 ЗУТ е забранен достъпът до незаконен строеж "Едноетажна постройка - склад за строителни материали (нискотемпературна камера)" в УПИ II - ГУМ, кв. 40 по плана на гр. Т., ул. "А. К." № 22, собственост на "Щайнер мебел" ЕООД - гр. Т.. За да постанови решението си в този смисъл, окръжният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, без да е налице порок във формата, като не се установява да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, както и че не е налице материална незаконосъобразност.
Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.
С констативен акт № 4 от 10.06.2004 г., въз основа на който е издадена заповедта, се установява, че строеж "Едноетажна постройка - склад за строителни материали", находящ се в гр. Т., ул. "А. К." № 22, е осъществен от ДСО "Търговия на едро" - гр. Т., преобразувано впоследствие в "Трявна-Сигма" ЕООД през периода 1984-1985 година. Строителството е извършено без предвиждане с ПУП, без одобрен проект и без разрешение за строеж, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Отразено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 37 и 55 от ЗТСУ отм. и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ отм. , действали по време на реализиране на строителството, респ. чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
От данните по делото се установява още, че на 22.05.2000 г. въз основа на проведен търг - протокол № 4 от 22.05.2000 г., е сключен договор за покупко-продажба на движима вещ, с който "Трявна-Сигма" ЕООД е прехвърлило на Г. Й. собствеността върху нискотемпературната камера.
С договор от 26.03.2003 г. община Т. е продала на "Щайнер мебел" ЕООД - гр. Т., общински недвижим имот: сграда ГУМ, находяща се на ул. "А. К." № 22, гр. Т., с отстъпено право на строеж, разположена в УПИ II-1499 от кв. 40 по плана на града. С договор от 22.08.2003 г. община Т. е продала на "Щайнер мебел" ЕООД - гр. Т., общински недвижим имот - УПИ II - ГУМ от кв. 40 по плана на гр. Т., с площ 1500 кв. метра.
Правилни са изводите на окръжния съд, че процесната заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 224, ал. 6 ЗУТ, в редакцията му към момента на издаването на обжалваната заповед, при констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ органите за национален строителен контрол спират строителството, забраняват достъпа до строежа и изпращат преписката на началника на ДНСК за образуване на производство по чл. 225 ЗУТ. От събраните доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - строителството е осъществено без предвиждане с ПУП, без одобрен проект и без разрешение за строеж. Освен това, както правилно е приел и окръжният съд, нискотемпературната камера не може да се узакони, тъй като това се извършва въз основа на писмено искане на името на собственика на имота или на лицето, на което е учредено право на строеж, а такова не е подадено в срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Също така собственикът на земята - "Щайнер мебел" ЕООД, не е съгласен със съществуването на нискотемпературната камера в собствения му имот, а и в полза на жалбоподателката не е учредено право на строеж. При тези данни обжалваното решение се явява правилно. Не са налице отменителните основания, визирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 23.07.2007 г., постановено по адм. дело № 81 от 2004 г. по описа на Габровския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ М. Д. М.Д.