Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Д. Г. И. от гр. С. против решение № 3944/12.08.2011 г по адм. дело № 6730/2010 г. на Административния съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Националната агенция за приходите - гр. С. (НАП), за заплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразния акт на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Б. (длъжностно лице от администрацията на ответника) - искане за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) изх. № ИТ-00-360-1/28.03.2007 г., отменено с влязло в сила решение № 425/12.11.2007 г. по адм. дело № 406/2007 г. на Административния съд - Бургас, в размер съответно на 17 883 и 10 000 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Узунов, който от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът - Националната агенция за приходите - гр. С. (НАП), се представлява от юрисконсулт Цветков, който от негово име изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи, и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ...